1Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:2знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие. (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 13:1)3Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, (Пс 2:2; Йн 11:47)4и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; (Пс 40:8)5но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.6А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, (Мк 14:3; Йн 11:2; Йн 12:3)7приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.8Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:9защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.10Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:11защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; (Вт 15:11)12като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.13Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.14Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците (Мк 14:10; Лк 22:4)15и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. (Зах 11:13)16И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.17А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? (Изх 12:6; Изх 12:15; Мк 14:12; Лк 22:7)18Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.19Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.20А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; (Лк 22:14)21и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; (Пс 40:10; Мк 14:18; Йн 13:21)22те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?23А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,24прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. (Пс 21:3; Ис 53:3)25А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.26И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. (Мк 14:22; Лк 22:19; 1 Кор 11:24)27И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;28защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. (Мт 20:28)29И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.30И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.31Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“. (Зах 13:7; Мк 14:27; Йн 16:32)32А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. (Мт 28:16; Мк 14:28)33Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.34Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. (Мк 14:30; Лк 22:34; Йн 13:38)35Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.36След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. (Мк 14:32; Лк 22:39)37И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. (Пс 114:3; Йн 12:27)38Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.39И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. (Мт 20:22; Йн 5:30; Фил 2:8; Евр 5:7)40И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?41Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.42Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.43А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.44И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.45След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;46ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.47И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни. (Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:3)48А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.49И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.50А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.51И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.52Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; (Бит 9:6; Отк 13:10)53или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?54Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде? (Ис 53:2)55Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.56Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.57А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. (Мк 14:53; Лк 22:54)58Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.59А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, (Пс 26:12; Пс 34:11; Мк 14:55)60и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели61и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам. (Мт 27:40; Мк 14:58; Йн 2:19)62И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?63Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? (Ис 53:7; Д А 8:33)64Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. (Пс 109:1; Мт 16:27; Йн 6:62; Д А 1:11; Рим 14:11; 1 Сол 4:16; Отк 1:7)65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!66Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.67Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници (Ис 50:6; Ис 53:3)68и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?69А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.70Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. (Мк 14:68)71А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.72А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.73Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.74Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. (Мк 14:72)75И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.
Матей 26
Верен
1Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си:2Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.3Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа,4и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият;5но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа.6А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,7до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата.8А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това?9Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните.10Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен.11Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам.12Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение.13Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.14Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза:15Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника.16И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде.17А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?18Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си.19И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата.20И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици.21И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.22А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи?23А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде.24Човешкият Син отива, както е писано за Него[1]; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил.25А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза.26И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло.27Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички!28Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.29Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.30И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.31Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат[2].“32А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.33А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна!34Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 75;.35Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици.36Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля.37И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува.38Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен.39И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.40И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен?41Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.42Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.43И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали.44И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи.45Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.46Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.47И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини.48А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.49И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше.50А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.51И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото.52Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат.53Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?54Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде такаст. 24;?55В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте.56Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците[3]. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.57А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините.58А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.59А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият,60но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха:61Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.62Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?63Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?64Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?66А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание.67Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха:68Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари?69А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина.70А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш.71И когато излезе в преддверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина.72А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.73След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава.74Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя.75И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Менст. 34;. И той излезе вън и плака горко.