1Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:2царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си (Пр 9:1; Лк 14:16; Отк 19:7)3и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.4Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.5Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;6други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.7Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. (Лк 19:27)8Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.9Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.10И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.11Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,12и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.13Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;14защото мнозина са звани, а малцина избрани. (Мт 20:16)15Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума. (Мк 12:13; Лк 20:20)16И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;17затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?18Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?19покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.20И казва им: чий е този образ и надпис?21Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. (Мк 12:17; Рим 13:7)22И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.23В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха: (Мк 12:18; Лк 20:27; Д А 23:8)24Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си; (Вт 25:5; Мк 12:19; Лк 20:28)25у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;26също и вторият, третият, дори до седмия;27а след всички умря и жената;28и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.29Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;30защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата. (1 Кор 15:44)31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:32„Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи. (Изх 3:6; Мк 12:26; Лк 20:37)33И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.34А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: (Мк 12:28; Лк 10:25)36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: (Вт 6:5; Мих 6:8; Мк 12:30; Лк 10:27)38тази е първа и най-голяма заповед;39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; (Лев 19:18; Мт 5:43; Мк 12:31)40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. (Мк 12:35; Лк 20:41)43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:44„рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“? (Пс 109:1; Лк 20:42)45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
Матей 22
Верен
1И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше:2Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си.3Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.4Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата!5Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си;6а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.7А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.9Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба.10И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости.11А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.12И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.13Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.14Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани.15Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.16И пратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората.17Затова ни кажи: Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не?18А Иисус разбра лукавството им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?19Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.20И Той им каза: Чий е този образ и надпис?21Отговориха Му: На императора. Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.22Като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.23В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като казаха:24Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.25А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;26също и вторият, и третият – до седмия.27А след всички умря и жената.28И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото те всичките я имаха.29А Иисус в отговор им каза: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.30Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето.31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е говорено от Бога, който казва:32„Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.33И множествата, които чуха това, се чудеха на учението Му.34А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат, се събраха заедно.35И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос:36Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“38Това е най-голямата и първа заповед.39А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“40На тези две заповеди висят целият закон и пророците.41И когато бяха събрани фарисеите, Иисус ги попита и каза:42Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Отговориха Му: Давидов.43Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:44„Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти“?45И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син?46И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.