Матей 20 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, (Мт 21:33) 2 и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3 като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4 па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5 Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото, 6 А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7 Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8 А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9 И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11 и като получиха, зароптаха против стопанина 12 и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13 А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14 Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15 нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16 Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани. (Мт 19:30; Мт 22:14) 17 И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече: 18 ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт; (Мк 10:33; Лк 18:31) 19 и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне. (Мк 10:34; Йн 18:31) 20 Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. (Мк 10:35) 21 А Той и рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство. 22 Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем. (Мт 26:39; Мт 26:42) 23 И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец. 24 И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя. (Мк 10:41; Лк 22:24) 25 А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, 26 между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 27 и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, 28 както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. (Мт 26:28; Йн 11:51; Фил 2:7)

Мт 26:28Йн 11:51Фил 2:7

29 И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ. (Мк 10:46; Лк 18:35) 30 И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! (Мт 9:27) 31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! 32 Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя? 33 Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни. 34 А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.

Верен

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се спазари с работниците за по един динарийобичайната надница в онова време на ден, ги прати на лозето си. 3 И като излезе около третия часВ новозаветното време денят и нощта са се разделяли на по 12 часа, като продължителността на часовете е зависела от продължителността на деня и нощта. Така краят на шестия час на деня винаги е съвпадал с пладне, а на нощта – с полунощ., видя други, че стояха на пазара свободни; 4 и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. 6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите). 8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. 9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. 10 А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата! 13 А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий? 14 Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб. 15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? 16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни. 17 И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза: 18 Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. 20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него. 21 А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство. 22 А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем. 23 Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец. 24 А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25 Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. 26 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител; 27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. 29 И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше. 30 И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 31 А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя? 33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни! 34 А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.