Марко 5 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. (Мт 8:28; Лк 8:26) 2 И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; 3 той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; 4 защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; 5 и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; 6 а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони; 7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! 8 Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. 9 И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. 10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. 11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. 12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. 13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. 14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. 15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините. 17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него. 19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува. 20 И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха. 21 Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето. 22 И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му 23 и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху и ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. 24 Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. 25 Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, (Мт 9:20) 26 и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше и станало още по-зле, 27 като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; 28 защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. 29 И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. 30 А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? (Лк 8:45) 31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 32 Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това. 33 Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той и рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си. 35 Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? (Лк 8:49) 36 Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. 37 И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов. 38 Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. 39 И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи. 40 А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. 41 И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани! 42 Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много. 43 И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да и дадат да яде.

Верен

1 И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна. 2 А като слезе от лодката, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата. 3 Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига, 4 защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. 5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни. 6 Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони. 7 И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи! 8 Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе. 9 И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина. 10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната. 11 А там на бърдото пасеше голямо стадо свине. 12 И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. 13 Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото. 14 А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало. 15 И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха. 16 И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете. 17 А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи. 18 А като влизаше в лодката, този, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19 Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб. 20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Иисус. И всички се чудеха. 21 Когато Иисус пак премина с лодката на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото. 22 Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му 23 и много Му се молеше, казвайки: Дъщеричката ми е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. 24 И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха. 25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години 26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше ѝ станало по-зле, 27 като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29 И начаса кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 30 А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми? 31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен? 32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това. 33 А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина. 34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. 35 Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? 36 Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай. 37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. 38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно. 39 И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи. 40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето. 41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани! 42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни. 43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да ѝ дадат да яде.