1Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си (Мт 21:1; Лк 19:29)2и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.3И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.4Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.5И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?6А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.7И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. (Мт 21:7; Лк 19:35)8А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. (Йн 12:13)9И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! (Пс 117:2)10Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.14И рече и Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му.15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; (Мт 21:12; Лк 19:45; Йн 2:14)16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп. (Ис 56:7; Ер 7:11)18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.19А когато се стъмни, Той излезе вън от града.20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.22Иисус им отговори и рече:23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.24Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. (Мт 7:7; Лк 11:9; Йн 14:13)25И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. (Мт 6:14; Еф 4:32; Кол 3:13; Сир 28:2)26Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите (Мт 21:23; Лк 20:1)28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?32Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
Марко 11
Верен
1И когато дойдоха близо до Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Той изпрати двама от учениците Си и им каза:2Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано магаренце, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го докарайте.3И ако някой ви каже: Защо правите това?, кажете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.4И така, те отидоха и намериха едно магаренце вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.5А някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате магаренцето?6А те им отговориха, както беше заръчал Иисус; и те ги оставиха.7И докараха магаренцето при Иисус и метнаха дрехите си върху него, и Той го възседна.8И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от полята.9И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име!10Благословено царството на баща ни Давид, (което иде в Господното Име)! Осанна във висините!11И Иисус влезе в Ерусалим, в храма; и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания[1] с дванадесетте.12А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.13И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо освен листа, защото не беше време за смокини.14И Той ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века!ст. 20; И учениците Му чуха това.15И дойдоха в Ерусалим. А Иисус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма; и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите.16И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.17И поучаваше, като им говореше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?18И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се чудеше на учението Му.19А когато се мръкна, Той излезе вън от градаст. 11;.20И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до коренст. 14;.21И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.22А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.23Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! – и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже.24Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.25И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.26(Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.)27И пак дойдоха в Ерусалим. И когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:28С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?29Иисус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.30Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми.31А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; ще каже: Тогава защо не го повярвахте?32Но да кажем ли: От хората? А се бояха от множеството, защото всички считаха, че Йоан наистина беше пророк.33И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. А Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.