1В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха. (Вт 23:25; Мт 12:1; Мк 2:23)2А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?3Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? (1 Цар 21:6; Мт 12:4; Мк 2:26)4Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него? (Изх 29:32; Лев 8:31; Лев 24:9; Мт 12:4; Мк 2:26)5И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.6Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала. (Мт 12:9; Мк 3:1)7А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.8Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.9Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.10И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.11А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.12През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.13А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: (Мт 10:1; Мк 3:13)14Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,15Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот,16Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; (Мт 4:25)18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. (Мк 5:30)20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. (Мт 5:3)21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. (Ис 55:1; Ис 61:2; Ис 65:13)22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. (Мт 5:11)23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците. (2 Лет 36:16; Неем 9:26; Ис 35:10)24Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.25Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. (Пр 14:13; Ис 65:13)26Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците. (Ис 30:10; Йн 7:7)27Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, (Изх 23:4; Пр 25:21; Мт 5:44)28благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.29На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. (Мт 5:39; Рим 12:17; 1 Кор 6:7)30Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.31И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. (Мт 7:12; Тов 4:15)32И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.33И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.34И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.35Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. (Вт 15:8; Мт 5:45)36И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Мт 5:48)37Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; (Мт 7:2; Рим 2:1; 1 Кор 4:5)38давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. (Пр 19:17; Мт 7:2; Мк 4:24)39Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма? (Ис 42:19; Мт 15:14)40Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си. (Мт 10:24; Йн 13:16; Йн 15:20)41А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? (Мт 7:3)42Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Пр 18:18)43Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. (Мт 7:18; Мт 12:33)44Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде. (Мт 7:16)45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му. (Мт 12:34)46И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? (Мал 1:6; Мт 7:21; Рим 2:13; Як 1:22)47Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.48Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. (Мт 7:24)49А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.
Лука 6
Верен
1И една събота, (първата след втория ден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.2А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?3Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,4как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него?5И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата.6А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.7А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.8Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.9Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?10И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.11А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.12През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.13А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:14Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей;15Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот;16Юда, Якововия брат[1] и Юда Искариотски, който и стана предател.17И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;18и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.19И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.20И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.22Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.23Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.24Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.25Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.26Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.27Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;28благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.29На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.30Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.31И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.32Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят.33И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.34И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.35Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.36И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.37Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;38давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.39Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма?40Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.41И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?42Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.43Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод.44Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.46И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?47Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.48Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара.49А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.