1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, (Мт 28:1; Мк 16:1; Йн 20:1)2ала намериха камъка отвален от гроба.3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.5И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, (Мт 17:22)7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. (Мк 9:31; Лк 9:22)8И спомниха си думите Му.9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. (Йн 20:6)13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, (Мк 16:12)14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; (Мт 21:11; Лк 7:16; Йн 3:2; Йн 6:14; Д А 2:22)20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; (Лк 2:25; Д А 26:6)22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! (Бит 3:15; Бит 22:18; Бит 49:10; Чис 21:9; Пс 21:7; Пс 21:14; Пс 68:10; Ис 50:6; Ис 53:3)26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? (Пс 15:5; Ис 40:10; Ер 23:5; Ер 33:15; Ез 34:23; Ез 37:24; Мих 7:20)27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! (Мк 16:14; Йн 20:19; Д А 13:31; 1 Кор 15:5)37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.40И като рече това, показа им ръцете и нозете.41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.43И като взе, яде пред тях.44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. (Мт 16:21)45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, (Йн 5:39)46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Ис 53:4; Лк 24:27)47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;48а вие сте свидетели за това;49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. (Йн 14:16; Йн 15:26; Д А 1:4; Д А 1:8)50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. (Мк 16:19; Д А 1:9)52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Лука 24
Верен
1А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.2И намериха камъка преместен от гроба.3И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.4И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.5И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?6Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея[1],7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръснест. 26-46;.8И те си спомниха думите Му.9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.10Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.11А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.12А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.13И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадияоколо 11 км далеч от Ерусалим.14И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.15И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;16но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.17И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.18И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?19И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;20как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.21А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.22При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил живст. 10;.24И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.25Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророцитест. 44;!26Не трябваше ли Христос да пострада така[2] и да влезе в Своята слава?27И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания[3].28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.29Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.30И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.31Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.32И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?33И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,34да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.35А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.36И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.38И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?39Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.40И като каза това, им показа ръцете и краката Си.41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?42И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита).43И взе и яде пред тях.44И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас[4], че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите[5].45Тогава им отвори ума, за да разберат Писаниятаст. 27;.46И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден[6],47и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.48Вие сте свидетели на това.49И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.50И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.51И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.52И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;53и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)