1Отговори Вилдад Савхеец и рече: (Йов 18:1; Йов 25:1)2дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър!3Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата? (Вт 32:4; 2 Лет 19:7)4Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие.5Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя, (Йов 22:23)6и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда.7И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много. (Йов 42:10)8Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи; (Вт 4:32)9а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка. (Йов 14:2; Пс 143:4)10Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:11никне ли шавар без влага? Расте ли рогоз без вода?12Още е в своята преснота и неотрязан, а изсъхва преди всяка трева. (Пс 128:6; Ер 17:6)13Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на лицемереца ще изчезне; (Пс 111:10; Пр 10:28)14надеждата му е подкосена, и увереността му – мрежа паякова.15Ще се опре о мрежата си, и не ще устои; ще се хване за нея, и не ще се удържи.16Зеленее се той пред слънцето, отвъд градината се простират клоните му;17в грамада камъни се вплитат корените му, между камъните се врязват.18Но, когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: не съм те виждало!19Ето радостта на неговия път! А из пръстта никнат други.20Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците. (Пс 36:13)21Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание.22Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.
Йов 8
Верен
1Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:2Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?3Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?4Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.5Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,6ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.7И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.8Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;9понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.10Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?11Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?12Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.13Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,14увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.15Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.16Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.17Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.18Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.19Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.20Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.21Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,22онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече[1]!