Йов 6:21 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Отговори Иов и рече: 2 о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми! 3 То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки. (Пр 27:3) 4 Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. (Вт 32:23; Пс 37:3)

Вт 32:23Пс 37:3

5 Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си? 6 Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък? 7 До което душата ми не искаше да се допре, то е моя гнусна храна. 8 О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми! 9 О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше! (Йов 7:16; Йов 13:21) 10 Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго. 11 Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си? 12 Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми? (1 Кор 10:13) 13 Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора? 14 Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя. 15 Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци, (Йов 19:13; Пс 87:7) 16 които са потъмнели от лед и в които се крие сняг. 17 Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. 18 Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват; 19 поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища, 20 но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам. 21 Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте. 22 Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък; 23 избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите? 24 Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил. 25 Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения? 26 Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си. (Йов 16:6) 27 Нападате сирака и копаете яма на приятеля си. 28 Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред ваше лице? 29 Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, – правдата е моя. 30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?

Верен

1 Тогава Йов отговори и каза: 2 О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми! 3 Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата – затова думите ми са били необмислени. 4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен. 5 Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си? 6 Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето? 7 Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие. 8 О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми! 9 Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше! 10 Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия. 11 Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си? 12 Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е? 13 Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението? 14 На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия. 15 Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават, 16 които са мътни от леда и в които се крие снегът. 17 Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си. 18 Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват. 19 Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях. 20 Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха. 21 Сега и вие станахте никакви – видяхте ужас и се уплашихте. 22 Казах ли аз: Донесете ми! – или: Дайте ми дар от имота си! – 23 или: Избавете ме от ръката на притеснителя! – или: Изкупете ме от ръката на насилниците? 24 Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил. 25 Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение? 26 Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра! 27 Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си. 28 А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето. 29 Обърнете се сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се – правдата ми все още стои! 30 Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?