Йов 32 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Иова, защото той беше прав пред очите си, (Йов 2:11) 2 разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога; (Йов 35:2) 3 а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова. 4 Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него. 5 А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали. 6 И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение. (Йов 15:10) 7 Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост. (Йов 12:12) 8 Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява, (Пр 2:6; Ис 11:2) 9 Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда. (Пс 118:29) 10 Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение. 11 Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете. 12 Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му. 13 Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек. 14 Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи. 15 Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят. 16 И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече, 17 тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз. 18 Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави. (Ер 20:9; Мих 3:8) 19 Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове. 20 Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря. 21 Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская, (Ер 17:16) 22 защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.

Верен

1 Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи. 2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Богаст. 1;. 3 Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов. 4 А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни. 5 И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна. 6 И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених – не смеех да явя, каквото зная. 7 Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат. 8 Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум. 9 Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие. 10 Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная. 11 Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи. 12 Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му. 13 Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек. 14 Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи. 15 Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите. 16 А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече? 17 И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная, 18 защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава. 19 Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове. 20 Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря. 21 Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская – 22 защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.