Йов 32

Библия, синодално издание

1 Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Иова, защото той беше прав пред очите си, (Йов 2:11)2 разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога; (Йов 35:2)3 а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.4 Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него.5 А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали.6 И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение. (Йов 15:10)7 Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост. (Йов 12:12)8 Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява, (Пр 2:6; Ис 11:2)9 Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда. (Пс 118:29)10 Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение.11 Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете.12 Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му.13 Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек.14 Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи.15 Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят.16 И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече,17 тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз.18 Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави. (Ер 20:9; Мих 3:8)19 Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове.20 Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря.21 Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская, (Ер 17:16)22 защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.

Йов 32

Верен

1 Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи.2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Богаст. 1;.3 Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.4 А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.5 И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.6 И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених – не смеех да явя, каквото зная.7 Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.8 Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.9 Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.10 Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная.11 Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.12 Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му.13 Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек.14 Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи.15 Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.16 А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?17 И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная,18 защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава.19 Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове.20 Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря.21 Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская –22 защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.