1А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.2И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.3Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;4късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.5Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,6за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.7Реват между храстите, врат се под тръните.8Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!9Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им. (Йов 17:6)10Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми. (Чис 12:14; Йов 19:19)11Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.12Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.13А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.14Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми. (Йов 6:4)15Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.16И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха. (Пс 21:14; Пс 41:5; П Ер 2:19)17Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.18С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.19Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел. (Бит 18:27; Йов 16:15; Сир 10:9)20Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш. (Йов 19:7)21Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.22Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.23Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи. (Евр 9:27)24Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани? (Йов 3:17)25Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните? (Рим 12:15)26Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма. (Ер 14:19)27Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.28Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.29Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици. (Пс 101:7; Ис 38:14; Мих 1:8)30Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега. (Пс 118:29)31И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен. (Ам 8:10; Вар 4:34)
Йов 30
Верен
1Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.2Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?3Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,4между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.5Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.6Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.7Ревяха между храстите и се събираха под тръни.8Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.9А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.10Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.11Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.12Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.13Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.14Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.15Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.16И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.17Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.18С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.19В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.20Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.21Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.22Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш –23защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.24Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?25Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?26Добро очаквах – зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.27Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.28Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.29На чакалите аз станах брат и на камилоптиците – другар.30Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.31Арфата ми стана на ридание и флейтата ми – глас на оплаквачи.