Йов 29 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И продължи Иов възвишената си реч и каза: 2 о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма; (Йов 18:6) 4 както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми, 5 когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене, 6 когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло! 7 Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, – 8 младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха; 9 князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си; 10 гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им. 11 Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме, 12 защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак. (Пс 71:12) 13 Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост. 14 Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез. (Пс 131:3) 15 Аз бях очи на слепия и нозе на хромия; (Лев 19:14) 16 за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех. (Йов 31:18; Пр 29:7; Сир 4:10)

Йов 31:18Пр 29:7Сир 4:10

17 На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото. (Пр 30:14) 18 И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много – като пясъка; 19 коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми; (Вт 28:4) 20 славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми. (Бит 49:24) 21 Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми. 22 След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях. 23 Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. 24 Случваше се, усмихна им се, – те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха. 25 Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.

Верен

1 И Йов още продължи беседата си и каза: 2 О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех; 4 както бях във зрелостта си, и Божият доверен съветили: интимно общуване над шатрата ми беше; 5 когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен; 6 когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло! 7 Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада, 8 младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави; 9 първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си; 10 гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им, 11 защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше; 12 защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник. 13 Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува. 14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан. 15 Аз бях очи на слепия, крака на куция. 16 Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия. 17 Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му. 18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка, 19 коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува, 20 славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми. 21 Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми. 22 След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса. 23 Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд. 24 Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат. 25 Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.