Йов 24

Библия, синодално издание

1 Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му?2 Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си; (Вт 19:14; Пр 22:28)3 от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог;4 сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият.5 Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата им;6 жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца; (3 Цар 21:15)7 нощуват голи без покрив и без облекло на студ; (Йов 22:6)8 биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата;9 отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;10 карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове; (Ис 58:7)11 между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват.12 В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това. (Йов 35:9)13 Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата и и не ходят по пътеките и.14 На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.15 И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, – и затуля лице. (Йов 22:13; Пр 7:9)16 В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.17 Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.18 Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята. (Бит 49:4)19 Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята – грешниците.20 Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,21 който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.22 Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.23 А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.24 Вдигнаха се високо, – и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховцете на класовете, се скършват. (Пс 36:2; Пс 72:18)25 Ако това не е тъй, – кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?

Йов 24

Верен

1 Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?2 Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.3 Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.4 Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.5 Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.6 Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.7 Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.8 Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.9 Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.10 Карат голия да си отиде без дрехаст. 7; и които носят сноповете, остават гладни.11 Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.12 Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.13 Тези са противниците на светлината, не познават пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.14 Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.15 И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! – и слага покривало на лицето си.16 В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.17 Защото зората за всички тях е смъртна сянкаст. 13;, защото познават ужасите на смъртната сянка.18 Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.19 Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол – съгрешилите.20 Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.21 Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.22 Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.23 Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.24 Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.25 Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?