Йов 17

Библия, синодално издание

1 Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.2 Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.3 Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?4 Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват. (Мт 11:25)5 Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат. (Йов 11:20)6 Той ме направи притча за народа и гаврило за него. (Йов 12:4; Йов 30:9; Ез 33:32)7 Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка. (Пс 6:8)8 Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.9 Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.10 Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.11 Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити.12 А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.13 Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;14 на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра. (Сир 10:13)15 А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?16 Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.

Йов 17

Верен

1 Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават[1].2 Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?3 Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?4 Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш.5 Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.6 Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.7 Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.8 Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.9 А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.10 Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.11 Дните ми преминаха[2]; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.14 Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми!15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.