1Отговори Иов и рече:2слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички! (Йов 21:34)3Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?4И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;5подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.6Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?7Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие. (Йов 10:17)8Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.9Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.10Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.11Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.12Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си. (Вт 32:23; Пс 101:8)13Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,14пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.15Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.16Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка, (Йов 17:7; Пс 6:7)17макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста. (1 Тим 2:8)18Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.19И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!20Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.21О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!22Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен. (И Н 23:14; Йов 7:21; Йов 10:21)
Йов 16
Верен
1Тогава Йов отговори и каза:2Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!3Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?4Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.5Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.6Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?7Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.8Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.9Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.10Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.11Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.12Бях в покой – Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.13Стрелците Му ме обикалят – пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.14Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.15Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.16Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,17макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.18О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!19Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен – във висините.20Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,21за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син – пред ближния му.22Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.