Йов 10 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си. 2 Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене? (Йов 34:10) 3 Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш? 4 Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек? (1 Цар 16:7) 5 Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж, (Пс 101:8) 6 та търсиш порок в мене и дириш грях в мене, 7 ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти? (Йов 9:15; Тов 13:2) 8 Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш? (Пс 118:29) 9 Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш? (Бит 2:7; Бит 3:19) 10 Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара, 11 с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна, (2 Мак 7:11) 12 живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми? 13 Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, – 14 че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание. (Пс 89:8) 15 Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми: (Йов 35:2) 16 то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене. 17 Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене. (Йов 19:12) 18 И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло; (Йов 3:11; Ер 20:14) 19 о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало! 20 Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко, (Пс 38:14) 21 преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка, (Йов 16:22) 22 в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма. (Ис 5:14)

Верен

1 Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си. 2 Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен! 3 Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните? 4 Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек? 5 Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж, 6 за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми? 7 Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти. 8 Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли? 9 Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта? 10 Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене? 11 С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел. 12 Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми. 13 Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб: 14 ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен. 15 Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми, 16 защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен. 17 Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен. 18 Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло! 19 Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба. 20 Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна, 21 преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта; 22 в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.