1А Иисус отиде на Елеонската планина.2И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.3Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,4рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;5а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? (Лев 20:10; Вт 22:22)6Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.7А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.8И пак се наведе надолу и пишеше по земята.9А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.10Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус и рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?11Тя отговори: никой, Господи! Иисус и рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.12Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. (Йн 1:5; Йн 9:5; 1 Йн 1:5)13Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.14Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.15Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.16Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.17А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско. (Вт 17:6; Вт 19:15; Мт 18:16; 2 Кор 13:1; Евр 10:28)18Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене. (Ис 42:1; Йн 5:32)19Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.20Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. (Йн 13:33)22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. (Йн 3:31; Кол 3:1)24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.27Не разбраха, че им говореше за Отца.28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. (Йн 7:16; Йн 12:32)29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.31Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,32и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. (Ис 42:7; Ис 61:1; Рим 6:14)33Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?34Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха. (Рим 6:16; 2 Пет 2:19)35А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно. (Бит 21:10)36И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.37Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.38Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.39Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови. (Рим 4:16)40А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.41Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.42Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.43Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.44Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. (1 Йн 3:8)45А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.46Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?47Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога. (Йн 10:27; 1 Йн 4:6)48На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?49Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.50Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.51Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.52Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.53Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?54Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог, (Йн 16:14; Д А 3:13)55но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.56Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. (Бит 15:6; Бит 22:16)57На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?58Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.59Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.
Йоан 8
Верен
1А Иисус отиде на Елеонския хълм.2И рано сутринта пак дойде в храма и целият народ дойде при Него, и Той седна и ги поучаваше.3А книжниците и фарисеите доведоха (при Него) една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му казаха:4Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние.5А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш?6И това казаха, за да Го изпитат, та да имат за какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.7Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.8И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.9А те, като чуха това, се разотидоха един по един, като започнаха от по-старите; и Иисус остана сам и жената, която стоеше по средата.10И когато се изправи и не видя никого освен жената, Иисус ѝ каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди?11И тя отговори: Никой, Господи. Иисус каза: И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.12Тогава Иисус пак им говори, като казваше: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.13Затова фарисеите Му казаха: Ти Сам свидетелстваш за Себе Си, Твоето свидетелство не е истинно!14Иисус в отговор им каза: Ако и да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам.15Вие съдите по плът; Аз не съдя никогост. 11;.16И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил[1].17А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.18Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен.19Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Иисус отговори: Не познавате нито Мен, нито Моя Отец[2]; ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Моя Отец.20Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.21И Иисус пак им каза: Аз си отивам и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.22Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете?23И им каза: Вие сте от долното; Аз съм от горното. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.24По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си, защото, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.25Тогава те Му казаха: Кой си Ти? Иисус им каза: Преди всичко Аз съм именно това, което ви казвам.26Много нещо имам да говоря и да съдя за вас, но Този, който Ме е пратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света[3].27Те не разбраха, че им говореше за Отца.28Тогава Иисус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря.29И Този, който Ме е пратил, е с Мен; не Ме е оставил сам[4], защото Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно.30Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.31Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици.32И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.33Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство[5] и никога не сме били роби на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни?34Иисус им отговори: Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.35А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно.36И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.37Зная, че сте Авраамово потомство, но пак искате да Ме убиете, защото за Моето слово няма място във вас.38Аз говоря това, което съм видял при Моя Отец[6]; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща[7].39Те в отговор Му казаха: Авраам е нашият баща[8]. Иисус им каза: Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам.40А сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Богаст. 26;. Това Авраам не е направил.41Вие вършите делата на баща си. Те Му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога.42Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати.43Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето слово.44Вие сте от баща дявола[9] и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.45А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.46Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ми вярвате?47Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.48Юдеите в отговор Му казаха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш демон?49Иисус отговори: Нямам демон; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.50Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, който търси и съди.51Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века.52Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш демон. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето слово, няма да вкуси смърт до века.53Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?54Иисус отговори: Ако Аз Сам славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, който Ме слави, за когото вие казвате, че е ваш Бог;55но вие не сте Го познали[10], а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.56Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва.57Юдеите Му казаха: Още нямаш и петдесет години, и си видял и Авраам?58Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм.59Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде).