1След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.2Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.3Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.4И приближаваше Пасха, празникът иудейски. (Изх 12:18)5А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? (Мт 14:16; Мк 6:35; Лк 9:12)6А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.7Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:9тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?10Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.11Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.12И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.13И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха. (Мк 8:19)14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света. (Вт 18:15; Мт 11:3)15А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.16Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето17и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях. (Мт 14:22; Мк 6:47)18Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.19И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.20Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!21Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.22На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.23При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.24И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.25И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?26Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. (Мт 3:17; Йн 1:32; Йн 10:36)28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. (Йн 17:3; 1 Йн 3:23)30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“. (Изх 16:14; Чис 11:7; Пс 77:21; 1 Кор 10:3; Прем 16:20)32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.34А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.35Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. (Йн 4:14; Йн 7:37)36Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.37Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;38защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. (Мт 26:39; Йн 8:29)39А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. (Йн 10:28)40Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.41Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.42И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето? (Мт 13:55)43Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.44Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.45У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене. (Ис 54:13; Ер 31:34)46Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца. (Мт 11:27)47Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.48Аз съм хлябът на живота.49Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; (Йн 6:31)50а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.51Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.52Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?53А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. (Мт 26:26)54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.55Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.57Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.58Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.59Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?62Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди? (Мт 26:64; Йн 3:13; Еф 4:8)63Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. (Рим 8:2; 2 Кор 3:6)64Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. (Мк 2:8; Йн 2:24)65И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. (Йн 3:27)66От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.67Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,69и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий. (Мт 16:16; Мк 8:29; Лк 9:20)70Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол. (Лк 6:13)71Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.
Йоан 6
Верен
1След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.2А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.3И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.4А наближаваше Пасхата, юдейският празник.5Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?6А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.7Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:9Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?10Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.11Иисус взе хлябовете и като благодари[1], ги раздаде на учениците, а учениците – на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.12И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.13И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.14Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.15А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.16А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото17и влязоха в лодка, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.18И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.19И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия5-6 километра, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към лодката; и се уплашиха.20Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!21Тогава те с желание Го взеха в лодката и веднага лодката се намери при сушата, към която отиваха.22На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в лодката с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,23обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарилст. 11;;24и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в лодките и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.25И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?26В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.27Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот[2], която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.28Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?29Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.30Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?31Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“32На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.33Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света[3].34А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.35Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота[4]; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.36Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.37Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;38защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.39Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.40И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден[5].41Тогава юдеите зароптаха против Негост. 61;, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.42И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?43Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.44Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отецст. 65;, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния денст. 39;.45Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.46Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.47Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.48Аз съм хлябът на живота.49Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.50Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.51Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето[6]. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.52Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?53Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния денст. 39;.55Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.56Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.57Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.58Това е хлябът, който слезе от небетост. 51;; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.59Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаятст. 41;, им каза: Това ли ви препъва?62Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?63Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.64Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.65И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отецст. 44;.66Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.67Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;69и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.70Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?71А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.