1Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава, (Йн 3:26)2– макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –3остави Иудея и отиде пак в Галилея.4А трябваше да мине Той през Самария.5И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. (Бит 33:19; Бит 48:22; И Н 24:32)6Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.7Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия.8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) (4 Цар 17:24; Лк 9:53)10Иисус и отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. (Ис 12:3; Ис 44:3; Зах 14:8)11Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?12Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?13Иисус и отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;14а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.15Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.16Иисус и казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.17Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус и казва: добре каза, че мъж нямаш;18защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.19Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.20Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. (Вт 12:6; Вт 16:6; 3 Цар 9:3)21Иисус и казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.22Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. (Бит 12:3; 4 Цар 17:29; Ис 2:3; Рим 9:5)23Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.24Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. (2 Кор 3:17; Фил 3:3)25Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.26Иисус и казва: Аз съм, Който говоря с тебе.27В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?28Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:29дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?30Тогава те излязоха из града и идеха към Него.31Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!32Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.33Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?34Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.35Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. (Мт 9:37; Лк 10:2)36Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.37Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.38Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.39И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.40Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.41И още по-много народ повярва поради словото Му.42А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.43А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. (Мт 4:12; Мк 1:14)44Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет. (Мт 13:57; Мк 6:4; Лк 4:24)45Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника.46И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. (Йн 2:11)47Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.48А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.49Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.50Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.51Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.52А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.53Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.54Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.
Йоан 4
Верен
1И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан –2не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му –3напусна Юдея и отиде пак в Галилея[1].4Но трябваше да мине през Самария.5И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.6Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият часпо пладне.7Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус ѝ каза: Дай Ми да пия.8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.10Иисус в отговор ѝ каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода.11Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?12Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му?13Иисус в отговор ѝ каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.15Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам.16Иисус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.17В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус ѝ каза: Добре каза, че нямаш мъж;18защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза.19Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.20Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.21Иисус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.22Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.23Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.24Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.25Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.26Иисус ѝ каза: Аз съм, който разговарям с теб.27В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?28Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:29Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направиласт. 39;. Да не би Той да е Христос?30Тогава те излязоха от града и отиваха към Него.31Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж.32Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете.33Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене?34Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.35Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.36Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.37Защото в това отношение истинна е поговорката, че един сее, а друг жъне.38Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.39И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила[2].40И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни.41И още мнозина повярвахаст. 39; заради Неговото слово;42а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света.43След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилеяст. 3;;44защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място.45И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.46И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.47Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.48Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.49Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло.50Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде.51И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив.52А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави.53И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.54Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.