1Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. (Мт 26:6; Мк 14:3; Йн 11:2)2Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. (Лк 10:40)3Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.4Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:5защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?6Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) (Йн 13:29)7А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.8Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. (Вт 15:11)9Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.10А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,11защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.12На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,13взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. (Мт 21:8; Мк 11:8; Лк 19:36)14А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:15„не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“. (Ис 62:11; Зах 9:9; Мт 21:5)16Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.17Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.18Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.19А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.20Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;21те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.22Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.23Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.24Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.25Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот. (Мт 10:39; Мк 8:35; Лк 9:24; Лк 14:27)26Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. (Йн 17:24)27Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час. (Мт 26:38; Евр 5:7)28Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.29А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.30Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.31Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. (Йн 14:30; Йн 16:11)32И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си. (Йн 3:14)33А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.34Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий? (2 Цар 7:13; Пс 88:19; Ис 9:7; Ез 37:25; Мих 5:2; Лк 1:33)35Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.37Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,38за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“ (Ис 53:1; Рим 10:16)39Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:40„Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“. (Ис 6:9; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10; Д А 28:26; Рим 11:8)41Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.42Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;43защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. (Йн 5:44)44А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;45и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.46Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. (Йн 3:19)47И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. (Йн 3:17)48Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. (Мк 16:16)49Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. (Йн 14:10)50И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.
Йоан 12
Верен
1А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите[1].2Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.3Тогава Мария, като взе една литра[2] миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.4Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:5Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните?6А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.7Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение.8Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам.9И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвитест. 1;.10А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,11защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.12На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,13взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!14А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:15„Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“16Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това.17А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.18По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.19Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.20А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.21Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус.22Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.23А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.24Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.25Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.26Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.27Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.28Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя!29На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.30Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.31Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.32И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.33А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.34А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?35Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.36Докато имате светлината, вярвайте в светлината[3], за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.37Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;38за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“39Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:40„Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“41Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.42Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;43защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.44А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.45И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.46Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен[4].47И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.48Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.49Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.50И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец[5].