1Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта.2(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) (Мт 26:7; Мк 14:3; Йн 12:3)3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!4Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. (Йн 9:3)5А Иисус обичаше Марта, и сестра и, и Лазаря.6А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.7След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.8Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? (Йн 10:31)9Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; (Йн 9:4)10а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. (Йн 12:32)11Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.12Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.14Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;15ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.16Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.17Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.18А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;19и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.20Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.21Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.22Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.23Иисус и рече: брат ти ще възкръсне.24Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. (Йов 19:25; Ис 26:19; Ез 37:4)25Иисус и рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.26И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? (Йн 6:54)27Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. (Мт 16:16)28Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.29Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.30(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире и, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.35Иисус се просълзи.36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.37Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? (Йн 9:6)38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре и.39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.40Иисус и дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.46А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. (Мт 26:3; Мк 14:1)48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. (Йн 18:14)51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. (Йн 10:16; Еф 2:13)53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. (Мт 21:38)54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. (2 Лет 30:17)56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.
Йоан 11
Верен
1Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.2А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.3И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е боленст. 36;.4А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея[1].5А Иисус любеше Марта и сестра ѝ, и Лазар.6И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.7След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?9Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.10Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.11Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.12Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.14Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.15Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярватест. 42;. Но нека да отидем при него.16Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.17И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гробаст. 39;.18А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия;19и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.20А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи.21Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат мист. 32;.22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти дадест. 41;.23Иисус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.24Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.25Иисус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее;26и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това?27Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света.28И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е тук и те вика.29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.31А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.32И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат мист. 21;.33Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.34И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35Иисус се просълзи.36Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичалст. 3;!37А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?38А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.39Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъвст. 17;.40Иисус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава[2]?41Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша[3].42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш[4], но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил[5].43Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.46А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.47Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.49А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,50нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.51Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.53И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.54Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.55А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.56И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.