1Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който пристъпя в пълната Си сила? – „Аз съм, Който изричам правда и съм силен да спасявам.“ (Ис 34:6)2– Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди – като на оногова, който е жлеб тъпкал? (Отк 19:13)3– „Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло; (Ис 43:25; П Ер 1:15; Йн 13:33)4защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана. (Ис 34:8; Ис 61:2)5Аз гледах, – и нямаше помощник; чудих се, че нямаше, кой да подкрепи; но Моята мишца Ми помогна, и Моята ярост – тя Ме подкрепи; (Пс 97:1; Ис 59:16)6и в гнева Си стъпках народите, съкруших ги в яростта Си и излях наземи кръвта им.“ (Ис 49:26)7Ще спомня милостите Господни и славата Господня за всичко, що Господ ни е дарувал, и великата Негова благост към дома Израилев, която му Той оказа по Своето милосърдие и по многото Си щедрости.8Той каза: „наистина, те са Мой народ, деца, които няма да слъжат“, – и Той биде за тях Спасител.9Във всяка тяхна скръб Той ги не оставяше, и Ангелът на лицето Му ги спасяваше; по любовта Си и по благосърдието Си Той ги изкупи, взе и ги носи през всички древни дни. (Изх 19:4; Вт 7:7; Вт 32:11)10Но те се възбунтуваха и огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел: Сам воюва против тях. (Чис 14:11; Пс 77:21)11Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух, (Изх 14:30)12Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име; (Изх 14:21; Чис 14:17)13Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха? (Прем 19:9)14Както стадо слиза в долина, – Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име. (Пс 105:8)15Назърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени. (Вт 26:15; Вар 2:16)16Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: „Изкупител наш“. (Ис 64:8)17Защо, Господи, си допуснал да се отбием от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да Ти се не боим? Обърни се заради Твоите раби, заради колената на Твоето наследие. (Вт 32:9; Рим 11:7; 2 Кор 3:14)18Кратко време владя над него народът на Твоята светиня: враговете ни потъпкаха Твоето светилище. (Пс 73:3)19Ние станахме такива, над които Ти като че никога не си владял, и над които името Ти не се е именувало. (Ис 64:10)
Исая 63
Верен
1Кой е този, който идва от Едом, с червени дрехи от Восора, този славен в облеклото си, който ходи във величието на силата си? Аз съм, който говоря в правда, мощен да спасявам.2Защо има червено по облеклото Ти и дрехите Ти са като на някой, който тъпче лин?3Аз сам изтъпках лина и никой от народите не беше с Мен. Да, стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, и кръвта им изпръска дрехите Ми и омърсих цялото Си облекло,4защото денят на отмъщението бе в сърцето Ми и годината Ми за изкупление настана.5Огледах се, но нямаше помощник и се изумих, че нямаше опора; тогава Моята ръка Ми донесе спасение и яростта Ми, тя Ме подкрепи.6И стъпках народите в гнева Си и ги опих с яростта Си, и излях кръвта им на земята.7Ще си спомня благостите на ГОСПОДА, славословията на ГОСПОДА, според всичко, което ГОСПОД ни е дарил, и за голямата добрина към израилевия дом, която им оказа според милостите Си и според многото Си благости.8Защото каза: Наистина те са Мой народ, синове, които няма да постъпят измамно. И им стана Спасител.9Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави. В любовта Си и в милосърдието Си Той ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.10Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Му Дух и Той им се обърна в неприятел; сам Той воюва против тях.11Тогава народът Му си спомни за древните дни на Мойсей: Къде е Онзи, който ги изведе от морето с пастирите на стадото Си? Къде е Онзи, който положи Светия Си Дух сред тях;12който направи славната Си мишца да върви до десницата на Мойсей; който раздели пред тях водата, за да си направи вечно име;13който ги води през бездната като кон през пасбище, без да се препънат?14Като добитък, който слиза в долината, Духът ГОСПОДЕН ги успокои. Така си водил народа Си, за да си направиш славно име.15Погледни от небесата и виж от обиталището на светостта Си и славата Си! Къде са ревността Ти и мощните Ти дела? Многото Ти милости и благостите Ти към мен са задържани.16Защото Ти си наш Отец – въпреки че Авраам не ни знае и Израил не ни познава, Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; наш Изкупител от вечността е Твоето Име.17Защо, ГОСПОДИ, си ни оставил да се отклоняваме от пътищата Ти, закоравяваш сърцата ни да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, племената на Твоето наследство!18Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.19Ние сме станали такива, над които Ти никога не си владял, които не са били наричани с Твоето Име.