Исая 53

Библия, синодално издание

1 (Г осподи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня? (Ис 42:20; Йн 12:38; Рим 10:16)2 Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. (Лк 2:46)3 Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. (Мк 9:12)4 Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. (Пс 109:7; Мт 20:19)5 А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. (Рим 4:25; 1 Кор 15:3; 1 Пет 2:24)6 Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни. (Йн 3:16; Рим 3:12)7 Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. (Мт 26:63; Мт 27:12; Мк 14:61; Д А 8:32)8 От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт,[1] (Мт 17:23; 1 Кор 15:3)9 Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа. (1 Пет 2:22; 1 Йн 3:5)10 Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. (Йн 12:24)11 С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе. (Ер 23:6; Йн 1:29; Д А 7:52)12 Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай. (Мк 15:28; Лк 22:37)

Исая 53

Верен

1 Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?2 Защото израсна пред Него като издънка и като корен от суха земя. Нямаше вид, нито великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед, че да Го харесаме –3 презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал[1]. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо.4 А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен.5 Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени.6 Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път – и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни.7 Той беше мъчен, но се унижи и не отвори устата Си. Като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, и Той не отвори устата Си.8 От утеснение[2] и от съд беше грабнат. А рода Му кой ще обясни? Защото беше отсечен отсред земята на живите; заради престъплението на Моя народ беше поразен.9 И гробът Му се определи при безбожните, но остана при богатия в смъртта Си; защото не е извършил неправда и не е имало измама в устата Му.10 Но ГОСПОД благоволи Той да бъде съкрушен, остави Го да страда. Когато направи душата Си жертва за вина, ще види потомство, ще продължи дните и ГОСПОДНОТО благоволение ще благоуспее в ръката Му.[3]11 Ще види плод от мъката на душата Си и ще се насити.[4] Праведният Ми Слуга ще оправдае мнозината чрез познаването Му от тях и ще се натовари с беззаконията им.12 Затова ще Му определя за дял великите и със силните ще дели плячка – затова, че предаде Себе Си на смърт и към престъпници беше причислен. А Той понесе греха на мнозина и ходатайства за престъпниците.