Исая 33

Библия, синодално издание

1 Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят. (Пс 136:8; Ер 30:16; Авд 1:10)2 Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време. (Пс 16:7)3 От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената, (Пс 67:2; Ис 26:11)4 и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху и, както скакалци се нахвърлят.5 Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда. (Ис 9:7; Ис 11:4)6 И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище. (4 Цар 18:5; Ер 10:16)7 Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат. (2 Лет 36:15)8 Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, – за нищо не смята човеците. (Ис 37:2)9 Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.10 Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна. (Пс 101:8; Ис 33:3)11 Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне. (Пс 7:15; Ис 1:31; Ис 47:14)12 И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън. (Ис 9:18)13 Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ. (Ис 60:4; Еф 2:13)14 Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ – (Вт 5:24; Д А 5:11)15 Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, – (Пс 14:2)16 той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне. (Пс 17:3; Ав 3:19)17 Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя; (Пс 44:3; Пс 92:1; Мк 9:2)18 само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“ (1 Кор 1:20)19 Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен. (Вт 28:49; Ер 5:15; Ез 3:5)20 Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете и никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата и не ще се скъса. (Пс 124:1; Мт 16:18)21 Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси. (Пс 43:5; Пс 57:12; Ис 43:15; Як 4:12)23 Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж. (Ис 35:6)24 И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията. (Ис 40:29; Ис 45:24; 1 Пет 1:3)

Исая 33

Верен

1 Горко на теб, който опустошаваш, а ти не си бил опустошен, който грабиш, а не си бил ограбен! Когато свършиш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и когато свършиш да грабиш, ще бъдеш ограбен.2 ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда!3 От шума на метежа побягнаха племената, от Твоето извисяване се разпръснаха народите.4 И плячката ви ще се събере, както събират гъсениците; ще скочат върху нея, както скача скакалец.5 ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; изпълнил е Сион с правосъдие и правда.6 И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му.7 Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво.8 Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека.9 Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си.10 Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися.11 Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде.12 И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън.13 Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми.14 Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?15 Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло –16 той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва.17 Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя.18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите?19 Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш.20 Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим – безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса.21 А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб.22 Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар – Той ще ни спаси!23 Въжетата ти се разхлабиха, не могат да крепят мачтата ти, не могат да опъват платната. И тогава раздели изобилната плячка от грабежа, недъгавите разграбиха плячка.24 И жителят няма да каже: Болен съм. На народа, който живее в него, ще се прости беззаконието.