1(Във втората година от царуването на Артаксеркса Велики, в първия ден на месец нисан, сън видя Мардохей, син Иаиров, Семеев, Кисеев, от Вениаминово коляно, иудеин, който живееше в град Суза, човек големец, който служеше в царския палат. Той беше от пленниците, които Навуходоносор, цар вавилонски, плени от Иерусалим с иудейския цар Иехония. А сънят му беше такъв: ужасен шум, гръм, трус и смут по земята; и ето, излязоха две големи змии, готови да се бият една с друга; и голям беше техният вой, и по воя им всички народи се приготвиха за война, за да поразят народа на праведните; и ето настана ден на тъмнина и мрак, скръб и притеснение, страдание и голям смут по земята. Смути се целият народ на праведните и, страхувайки се от беди за себе си, се приготвиха да загинат и завикаха към Господа; от виковете им произлезе, като от малък извор, голяма река с много вода; огря светлина и слънце, въздигнаха се смирените и изтребиха пустославните. – Мардохей, като се пробуди след тоя сън, който изображаваше, какво Бог искаше да извърши, задържа тоя сън в сърце и желаеше да го проумее във всичките му части, до другата нощ. Мардохей живееше в палата заедно с двама царски скопци Гавата и Тара, които пазеха палата, и като чу разговорите им и разпита за кроежите им, узна, че те се готвят да турят ръка върху цар Артаксеркса, и обади за тях на царя; а царят разпита тия двама скопци и, след като се признаха, бидоха погубени. Царят записа това събитие за спомен, записа и Мардохей това събитие. И царят заповяда на Мардохея да служи в палата и му даде подаръци за това. Пред царя тогава се беше издигнал Аман, син Амадатов, вугеец; той гледаше да напакости на Мардохея и на народа му поради двамата царски скопци.) След това в дните на Артаксеркса, тоя Артаксеркс царуваше над сто двайсет и седем области от Индия до Етиопия, – (Езд 4:6)2в това време, когато цар Артаксеркс седеше на царския си престол, който е в столица Суза,3в третата година на царуването си той даде угощение на всичките си князе и служители при него, на главните началници на персийската и мидийската войска и на областните си управители,4показвайки през много дни, сто и осемдесет дена, голямото богатство на царството си и големия блясък на величието си.5След като се свършиха тия дни, царят направи за народа си, който се намираше в столицата Суза, за мало и голямо, седемдневна гощавка в градинския двор на царския дом.6Бели, памучни и с яхонтов цвят вълнени платове, прикрепени с висонни и пурпурни върви, висяха на сребърни халки и мраморни стълбове.7Имаше златни и сребърни одъри на плочника, постлан със зелени камъни и с мрамор, със седеф и черни камъни. (Ез 23:41)8Питиетата се подаваха в златни съдове и съдове разнообразни, на цена трийсет хиляди таланта; и царското вино беше изобилно, според богатството на царя. Пиенето беше свободно: никой не принуждаваше, понеже царят беше заповядал на всичките си домоуправители, да постъпват по волята на всекиго.9И царица Астин направи също угощение за жените в царския дом на цар Артаксеркса.10На седмия ден, когато сърцето на царя се развесели от виното, той каза на Мегумана, Бизта, Харбона, Бигта, Авагта, Зетара и Каркаса – седем скопци, които служеха пред цар Артаксеркса,11да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта и на народите и на князете, защото тя беше много хубава.12Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците.13Царят се много разгневи, и яростта му пламна в него. И рече царят на мъдреците, които познаваха предишните времена, – защото царските дела се вършеха пред всички, които знаеха закон и правда, –14а негови приближени бяха тогава: Каршена, Шетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, Мемухан – седем персийски и мидийски князе, които можеха да гледат лицето на царя и седяха на първо място в царството:15как да постъпим според закона с царица Астин, задето не изпълни думата на цар Артаксеркса, съобщена по скопците?16И рече Мемухан пред лицето на царя и на князете: не само пред царя е виновна царица Астин, а пред всички князе и пред всички народи по всички области на цар Артаксеркса;17защото царицината постъпка ще узнаят всички жени и ще почнат да небрежат за мъжете си и да думат: цар Артаксеркс заповядал да доведат пред него царица Астин, но тя не отишла.18Сега персийските и мидийските княгини, които чуят за царицината постъпка, ще говорят същото на всички царски князе; и небрежения и огорчения ще има доста.19Ако е на царя угодно, нека издаде царска заповед, която да се впише в персийските и мидийските закони и да се не отменя, че Астин няма да излиза пред лицето на цар Артаксеркса, а царското и достойнство царят ще предаде на друга, по-добра от нея.20Кога чуят за тая царска заповед, която ще се пръсне по цялото му царство, колкото то и да е голямо, всички жени ще почитат мъжете си, от най-голям до най-малък.21Тия думи се понравиха на царя и на князете; и царят направи според думите на Мемухана:22разпрати по всички царски области писма, писани за всяка област с писмената и и за всеки народ на езика му, щото всеки мъж да бъде господар в дома си, и това да се обяви всекиму на родния му език.
Естир 1
Верен
1А в дните на Асуир[1] – онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области –2в онези дни, когато цар Асуир беше седнал на царския си престол в крепостта Суса,3в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си началници и на слугите си, и пред него бяха военачалниците на Персия и Мидия, благородните и князете на областите,4и за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше славното богатство на царството си и превъзходния блясък на величието си.5И когато тези дни се изпълниха, царят направи седемдневно угощение на целия народ, който се намери в крепостта Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския дворец,6който беше украсен със завеси от бял и син памук, окачени с шнурове от висон и пурпур със сребърни колелца на колони от бял мрамор, и със златни и сребърни канапета върху мозаечна настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.7И им наливаха в златни чаши, като всички чаши бяха различни, и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.8А пиенето ставаше според заповедта никой да не принуждава никого, защото царят беше заповядал така на всичките настойници на дома си, да постъпват според волята на всекиго.9А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуир.10И на седмия ден, когато сърцето на царя се беше развеселило от виното, той заповяда на Меунам, Визата, Арвона, Вигта и Авагта, Зетар и Харкас, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуир,11да доведат пред царя царица Астин с царската корона, за да покаже красотата ѝ на народите и на началниците; защото тя беше красива на глед.12Но царица Астин отказа да дойде по заповедта на царя, предадена чрез скопците; затова царят много се разгневи и яростта му пламна в него.13И царят каза на мъдреците, които познаваха времената – защото така се разглеждаха делата на царя, пред всички, които знаеха закон и съд –14а приближените му бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте князе на Персия и Мидия, които гледаха лицето на царя и заемаха първо място в царството:15Какво трябва да се направи според закона на царица Астин за това, че не изпълни заповедта на цар Асуир, предадена чрез скопците?16Тогава Мемукан говори пред царя и първенците: Царица Астин е обидила не само царя, но и всичките князе и всичките народи, които са по всичките области на цар Асуир.17Защото постъпката на царицата ще се разчуе между всичките жени и ще направи мъжете им презрени пред очите им, понеже ще кажат: Цар Асуир заповядал да се доведе пред него царица Астин, а тя не дошла!18И в този ден княгините на Персия и Мидия, които са чули за постъпката на царицата, ще говорят така на всичките царски началници; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.19Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед и нека се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя – Астин да не идва вече пред цар Асуир; и царят да даде царското ѝ достойнство на друга, по-добра от нея.20И когато заповедта, която царят ще издаде, се разчуе по цялото му царство – защото е голямо – всичките жени ще отдават почит на мъжете си, от голям до малък.21И това слово се хареса на царя и на началниците; и царят направи както каза Мемукан.22Той изпрати писма по всичките царски области, във всяка област според писмеността ѝ и на всеки народ според езика му: всеки мъж да бъде господар в дома си и да говори на езика на народа си.