1Ако искаш да се обърнеш, Израилю, казва Господ, към Мене се обърни; и ако махнеш гнусотиите си от Моето лице, ти не ще се скиташ.2И ще се кълнеш: жив Господ! в истина, съд и правда; и народите от Него ще се благославят и с Него ще се хвалят. (Вт 6:13; Вт 10:20; Ис 45:25)3Защото тъй казва Господ към мъжете на Иуда и на Иерусалим: разорете си нови ниви и не сейте между тръни. (Ос 10:12)4Обрежете се заради Господа и снемете крайната плът от сърцето си, Иудини мъже и иерусалимски жители, да се не яви Моят гняв като огън и да не пламне неугасно поради вашите лоши наклонности. (Вт 10:16; Ер 21:12)5Обявете в Иудея и разгласете в Иерусалим, говорете и тръбете с тръба по земята; викайте гръмко и казвайте: „съберете се, и да отидем в укрепените градове“. (Ер 8:14)6Издигнете знаме към Сион – бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам от север нещастие и голяма гибел. (Ер 1:14)7Излиза лъв из своя гъстак, и тръгва изтребителят на народите: той излиза от мястото си, за да направи земята ти пустиня, градовете ти ще бъдат съсипани, ще останат без жители. (Ис 5:29; Ис 34:5; Ер 2:15)8Затова препашете се с вретище, плачете и ридайте, защото яростта на Господния гняв не ще се отвърне от нас. (Ер 6:26)9И в оня ден, казва Господ, ще замре сърцето на царя и сърцето на князете, ще се ужасят свещеници и ще се слисат пророци. (Ез 32:10)10И рекох: о, Господи Боже! Нима Ти само лъга тоя народ и Иерусалим, като думаше: „мир ще бъде у вас“; а между това меч допря до душата? (Ер 6:14)11В него време ще бъде казано на тоя народ и на Иерусалим: палещ вятър духа от пустинните височини върху пътя на дъщерята на Моя народ, не за да вее, нито да очистя. (Ер 18:17; Ер 51:1)12И оттам ще дойде към Мене вятър по-силен от тоя, и Аз ще произнеса съд над тях. (Ер 1:16)13Ето, подига се той като облак, и колесниците му са като вихър, конете му са по-бързи от орли; горко ни! защото ще бъдем съсипани. (Ав 1:8)14Измий злото от сърце си, Иерусалиме, за да се спасиш: докога ще се гнездят злочестиви мисли в тебе? (Ис 1:16)15Защото вече се носи глас от Дан, и гибелна вест – от Ефремова планина: (Ер 8:16)16обадете на народите, известете на Иерусалим, че идат от далечна земя обсаждачи и с виковете си изпълнят градовете на Иудея. (Ер 2:15)17Като пазачи на ниви те го обграждат отвред, защото той се дигна против Мене, казва Господ.18Това ти причиниха твоите пътища и твоите работи; от твоето нечестие ти е тъй горчиво, че достига до сърце ти. (Прем 1:8)19Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка. (Ис 22:4; Ер 9:1)20Беда след беда: цяла земя се опустошава, внезапно се събориха шатрите ми, мигновено – сенниците ми.21Дълго ли време ще гледам знаме, ще слушам тръбен звук?22Това произлиза оттам, че Моят народ е глупав, не Ме познава: те са неразумни деца, и няма у тях разсъдък: те са умни за зло, ала не умеят да вършат добро, (Лк 16:4)23Гледам земята – и ето, тя е разорена и пуста, – небесата, и няма на тях светлина. (Ис 5:30)24Гледам планините – и ето, те треперят, и всички хълмове се клатят.25Гледам – и ето, няма човек, и всички небесни птици са отлетели. (Ер 9:10; Ер 50:3)26Гледам – и ето, Кармил е пустиня, и всичките му градове са съсипани от лицето Господне, от яростта на гнева Му. (Ер 2:7)27Защото тъй рече Господ: цялата земя ще бъде опустошена, ала пълно изтребление няма да направя. (Ер 5:10; Ез 12:20; Ез 14:22)28Ще заплаче земята поради това, и небесата ще се помрачат горе, защото Аз казах, Аз реших, и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него. (Ер 18:8)29От шума на конници и на стрелци ще се разбягат всички градове: те ще отидат в гъсти лесове и ще се възкачат по скали; всички градове ще бъдат напуснати, и в тях не ще има ни един жител. (Ер 4:25)30А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се украсяваш със златни накити, изписваш с краски очите си – напразно се украсяваш: презряха те любовниците – те търсят душата ти.31Защото Аз слушам глас като на жена, кога ражда, стон като на тази, която ражда пръв път, глас на дъщерята Сионска; тя стене, простирайки ръце: „о, горко ми! душата ми чезне пред убийците“. (Ер 6:24; Ер 13:21; П Ер 1:20)
Еремия 4
Верен
1Ако се върнеш, Израилю, заявява ГОСПОД, ако се върнеш при Мен и ако махнеш мерзостите си отпред Мен, тогава няма да се скиташ.2И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! – в истина, в справедливост, и в правда – и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.3Защото така казва ГОСПОД на юдовите мъже и на Ерусалим: Разорете си нови ниви и не сейте между тръни.4Обрежете се за ГОСПОДА и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви.5Известете на Юда и прогласете на Ерусалим, и кажете: Засвирете с тръба по земята, извикайте с пълно гърло и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове!6Издигнете знаме към Сион! Бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голямо разрушение.7Лъв се надигна от гъсталака си и унищожител на народите тръгна, излезе от мястото си, за да направи земята ти пустиня, за да бъдат разрушени градовете ти, обезлюдени.8Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте, защото пламенният гняв на ГОСПОДА не се отвърна от нас.9И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще примре сърцето на царя и сърцето на първенците, свещениците ще се ужасят и пророците ще се смразят от ужас.10Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. – а мечът стига до душата!11В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти.12Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях.13Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка – колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени!14Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли?15Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина:16Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове!17Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД.18Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти.19Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.20Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми.21Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?22Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.23Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.24Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.25Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.26Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките ѝ градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му.27Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош[1], но няма да я довърша съвсем.28Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него.29От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.30А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.31Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!