1Когато Пасхор, Емеров син, свещеник и надзорник в дома Господен, чу, че Иеремия изговорил пророчески тия думи, (1 Лет 24:14; Езд 2:37)2той удари пророка Иеремия и го тури в клада, що беше до горните порти Вениаминови при дома Господен. (Ер 37:15; Евр 11:36)3Ала на другия ден Пасхор освободи Иеремия от кладата, и Иеремия му рече: не Пасхор[1] те нарече Господ, а Магор Мисавив[2].4Защото тъй казва Господ: ето, ще те направя ужас за тебе самия и за всички твои приятели, и ще паднат от меча на враговете си, и очите ти ще видят това. И цял Иуда ще предам в ръцете на вавилонския цар, който ще ги откара във Вавилон и с меч ще ги порази. (Ер 21:7)5И ще предам всичкото богатство на тоя град, целия му имот и всичките му скъпоценности; и всичките съкровища на царете иудейски ще дам в ръцете на враговете им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги отнесат във Вавилон. (Ер 5:13)6И ти, Пасхоре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен; и ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува!7Ти, Господи, ме увличаше, – и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене – и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене. (Ер 1:5; Ер 1:8; Ер 6:10)8Защото, щом заговоря, – викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.9И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах. (Йов 32:18; Лк 24:32; 1 Кор 9:16)10Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха – отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: „може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим“.11Но с мене е Господ като силен ратоборец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се посрамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена. (Ер 17:18; Ер 23:40)12Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях, защото Теб поверих делото си. (Ер 11:20)13Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски.14Проклет да е денят, в който се родих; денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен! (Йов 3:3)15Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „роди ти се син“ и с това го е много зарадвал.16И да стане с тоя човек, каквото с градовете, които Господ разруши и не пожали; да чува той утрин писък и на пладне – ридание, (Бит 19:24)17задето ме не уби в самата утроба – тъй че майка ми да станеше мой гроб, и утробата и да останеше вечно бременна.18За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие? (Йов 3:11)
Еремия 20
Верен
1А Пасхор, синът на Емир, свещеникът, който беше главен надзорник в ГОСПОДНИЯ дом, чу Еремия да пророкува тези неща.2И Пасхор удари пророк Еремия и го сложи в клада[1], която беше в горната Вениаминова порта, която е в ГОСПОДНИЯ дом.3А на следващия ден Пасхор извади Еремия от кладата. И Еремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-Мисавив[2].4Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще те направя ужас за самия теб и за всичките ти приятели; те ще паднат от меча на враговете си и очите ти ще видят това. И ще предам целия Юда в ръката на вавилонския цар и той ще ги отведе като пленници във Вавилон и ще ги убие с меч.5И ще предам цялото богатство на този град, цялата му печалба и всичките му скъпоценности, и всичките съкровища на юдовите царе ще предам в ръката на враговете им и те ще ги разграбят и ще ги вземат, и ще ги занесат във Вавилон.6И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидете в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.7ГОСПОДИ, Ти ме примами и аз се примамих; Ти ме хвана здраво и надви. Станах за присмех цял ден, всички ми се подиграват.8Защото, щом говоря, крещя, викам: Насилие и разрушение! Защото словото на ГОСПОДА ми стана позор и присмех цял ден.9Но кажа ли: Няма да споменавам за Него и няма да говоря вече в Негово Име, и става в сърцето ми като горящ огън, затворен в костите ми; изтощавам се да задържам словото и не мога.10Защото чух клеветата на мнозина, ужас отвред: Обвинете, и ние ще го обвиним! Всички, с които бях в мир, дебнат да се спъна: Може би ще се подмами и ще му надвием, и ще му отмъстим.11Но ГОСПОД е с мен като силен и страшен, затова преследвачите ми ще се спънат и няма да надвият. Ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; вечен позор, който няма да се забрави.12Но, ГОСПОДИ на Войнствата, който изпитваш праведния и виждаш вътрешностите и сърцето, нека да видя Твоето отмъщение над тях, защото на Теб поверих делото си!13Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА, защото избави душата на сиромаха от ръката на злодеите.14Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не е благословен!15Проклет да е човекът, който извести на баща ми и каза: Роди ти се мъжко дете! – и много го зарадва.16И да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД разори и не пожали. Сутрин да слуша вик, а по обедно време – бойна тревога,17защото не ме умъртви от утробата, да ми стане майка ми гроб и утробата ѝ да е вечно бременна.18Защо излязох от утробата, да гледам мъка и скръб и дните ми да свършат в срам?