1Слово Господне, което биде към Иеремия по случай на суша.2Плаче Иуда, портите му се събориха, почерняха на земята, и писък се дигна в Иерусалим. (П Ер 3:6)3Велможи пращат слугите си за вода; те отиват при кладенците и не намират вода; връщат се с празни съдове; посрамени и смутени, те покриват главите си. (Вт 28:24; 2 Цар 13:30)4Понеже почвата се е напукала от бездъждие на земята, то и земеделците са смутени и покриват главите си. (Йоил 1:11)5Дори и кошутата ражда в полето и оставя малките си, защото няма трева.6И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева. (Ер 12:4)7Макар нашите беззакония да свидетелствуват против нас, но Ти, Господи, върши с нас заради Твоето име; голямо е нашето отстъпничество, съгрешихме пред Тебе. (Ер 3:25)8Надеждо на Израиля, негов Спасител в скръбно време! Защо си като чужд в тая земя, като пътник, отбил се да пренощува? (Ер 17:13; Ер 50:7)9Защо си като слисан човек, като юнак, който няма сила да спаси. И при все туй Ти, Господи, си посред нас, и Твоето име е призовано върху ни; не ни оставяй. (Изх 25:10; Изх 25:22; Пс 43:5)10Тъй говори Господ към тоя народ: задето обичат да се скитат, не спират нозете си, Господ не благоволи към тях, спомня си сега беззаконията им и наказва греховете им. (Ер 11:14)11И рече ми Господ: недей се моли за доброто на тоя народ.12Ако постят, няма да чуя писъка им; и ако възнесат всесъжения и дар, няма да ги приема; но с меч, с глад и с мор ще ги изтребя. (Пр 1:28; Ис 1:15; Ис 58:3)13Тогава рекох: Господи Боже! ето пророците им казват: меч няма да видите, и глад не ще има у вас, но ще ви дам постоянен мир на това място. (Ер 5:12; Ер 6:13; Ер 8:10)14И рече ми Господ: пророците пророкуват лъжа в Мое име; Аз не съм ги пращал и не съм им давал заповеди, и не съм им говорил; те ви проповядват лъжливи видения и гадания, суета и измислици от своето сърце. (Ер 23:21; Ер 23:25; Ер 27:15; Ез 13:9)15Затова тъй казва Господ за пророците: те пророкуват в Мое име, но Аз не съм ги пращал; те говорят: „меч и глад не ще има в тая земя“; с меч и глад ще бъдат изтребени тия пророци, (Ер 5:13)16и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици, и не ще има кой да ги погребе – тях и жените им, синовете им и дъщерите им; и Аз ще излея върху им тяхната лошотия. (Ер 16:4)17И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ. (Ер 9:1; П Ер 1:16; П Ер 2:18)18Излизам на полето, – и ето, убити с меч; влизам в града, – и ето, умиращи от глад; дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята.19Нима Ти съвсем отхвърли Иуда? Нима на душа Ти омръзна Сион? Защо ни тъй порази, че не можем да се изцерим? Чакаме мир – и няма нищо добро; чакаме време за изцеление – и ето, ужаси. (Пс 73:1; Ер 8:15)20Съзнаваме, Господи, нечестието си, беззаконието на нашите бащи, че съгрешихме пред Тебе. (Езд 9:15)21Не ни отхвърляй заради Твоето име; не унизявай престола на Твоята слава; спомни си, не разваляй Твоя завет с нас. (Ер 3:17; Ер 17:12)22Има ли между суетните езически богове, които да произвеждат дъжд? или може ли небето от само себе си да дава проливен дъжд? не си ли Ти това, Господи, Боже наш? Тебе се надяваме ние, защото Ти твориш всичко това. (Зах 10:1)
Еремия 14
Верен
1ГОСПОДНОТО слово, което беше към Еремия относно сушата:2Юда ридае, и портите му изнемощяват. Седят в черно на земята и викът на Ерусалим се издига.3И благородните му пращат малките си за вода; те идват при кладенците, не намират вода, връщат се с празните си съдове; посрамват се и се опозоряват и покриват главите си.4Понеже земята се напука, защото нямаше дъжд на земята, земеделците се посрамват, покриват главите си.5Дори и кошутата на полето ражда и изоставя малкото си, понеже няма трева.6И дивите магарета стоят по голите височини, задъхват се за въздух като чакали, очите им чезнат, понеже няма зеленина.7При все че беззаконията ни свидетелстват против нас, ГОСПОДИ, подействай заради Името Си[1]! Защото са много нашите отстъпничества, съгрешихме против Теб.8Надеждо на Израил, Спасителю негов във време на беда, защо да бъдеш като пришълец в земята и като пътник, отбил се да пренощува?9Защо да бъдеш като смаян човек, като силен, който не може да избави? Но Ти си сред нас, ГОСПОДИ, с Твоето Име се наричаме; не ни оставяй!10Така казва ГОСПОД на този народ: Така обикнаха да скитат, не въздържаха краката си, и ГОСПОД не благоволи в тях. Сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им.11И ГОСПОД ми каза: Недей да се молиш за този народ за добро.12Когато постят, няма да послушам вика им и когато принесат всеизгаряния и хлебни приноси, няма да благоволя в тях, а ще ги довърша с меч и с глад, и с мор.13И казах: Ах, Господи БОЖЕ! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч и глад няма да има у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място.14И ГОСПОД ми каза: Пророците пророкуват лъжа в Моето Име. Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение и гадание и суетата и измамата на сърцето си.15Затова, така казва ГОСПОД за пророците, които пророкуват в Моето Име, а Аз не съм ги изпратил; и те казват: Меч и глад няма да има в тази земя! – с меч и с глад ще бъдат изтребени онези пророци.16А народът, на който те пророкуват, ще бъде изхвърлен по ерусалимските улици от глад и меч и няма да има кой да ги погребе, тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им; защото ще излея върху тях злината им.17И ще им кажеш това слово: Очите ми ронят сълзи нощем и денем и не престават, защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поражение, с много тежка рана.18Ако изляза на полето, ето, убитите с меч! И ако дойда в града, ето, изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът се лутат в земята и не знаят какво да се прави.19Съвсем ли си отхвърлил Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, така че няма за нас изцеление? Надявахме се на мир, но нищо добро не дойде; и на време на изцеление, но, ето, ужас!20Признаваме, ГОСПОДИ, безбожието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили против Теб.21Не се отвращавай от нас заради Името Си[2]; не опозорявай славния Си престол! Спомни си, не нарушавай завета Си с нас!22Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? И небето от себе си ли дава проливни дъждове? Не си ли Ти, ГОСПОДИ, Боже наш? И на Теб се надяваме, защото Ти си направил всичко това.