1Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.2За всекиго и за всички – едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва. (Д А 7:11; Д А 27:1; Д А 27:20)3Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите. (Екл 8:11)4Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.5Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава, (Йов 14:21)6и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.7И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.8Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти. (Мт 6:17; Мт 25:4)9През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето. (Пр 5:18; 1 Пет 3:7)10Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.11Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри – победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях. (Екл 3:1; Лк 12:25)12Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях. (Лк 12:39; Лк 21:35; Еф 6:13)13Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:14малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;15ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах. (Пр 29:8)16И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат. (Пр 21:22; Пр 24:5)17Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.18Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща. (И Н 7:25)
Еклисиаст 9
Верен
1Защото всичко това взех присърце, за да издиря всичко това – че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка. Няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е пред тях.2Всичко идва еднакво за всички, едно и също се случва на праведния и на безбожния; на добрия и на чистия, и на нечистия; и на този, който жертва, и на този, който не жертва; както на добрия, така и на грешния, на този, който се заклева, както на този, който се страхува от заклеване.3Това е зло във всичко, което се върши под слънцето – че едно и също се случва на всички[1]. Сърцето на човешките синове е пълно със зло; безумие е в сърцето им, докато живеят, и после отиват при мъртвите.4Защото за този, който е между всички живи, има надежда, понеже живо куче е по-добре от мъртъв лъв.5Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо и нямат вече награда, понеже споменът за тях е забравен.6Както любовта им, така и омразата им, и ревността им са вече изгубени; вече никога няма да имат дял в нещо, което се прави под слънцето.7Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече е благоволил в делата ти.8Нека дрехите ти бъдат винаги бели и нека не липсва масло на главата ти.9Наслаждавай се на живота с жената, която обичаш, през всичките дни на суетния си живот, който Той ти е дал под слънцето, във всичките дни на своята суета, защото това е делът ти в живота и в труда ти, в който се трудиш под слънцето.10Всичко, което ръката ти намери да прави, направи със силата си, понеже няма нито работа, нито размисъл, нито знание, нито мъдрост в Шеол, където отиваш.11Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на бързите, нито боят – на силните, нито хлябът – на мъдрите, нито богатствата – на проницателните, нито благоволението – на изкусните, защото времето и случаят постигат всички тях[2].12Защото и човек не знае времето си; както рибите, уловени в зла мрежа и както птиците, уловени в примка, като тях и човешките синове се улавят в зло време, когато то ги сполети внезапно.13Също и това видях като мъдрост под слънцето, и тя ми се видя голяма:14Имаше малък град с малцина мъже в него; и велик цар дойде против него и го обсади, и съгради около него големи обсадни съоръжения,15но в него се намери беден мъдър човек и той чрез мъдростта си избави града. Но никой не си спомни за онзи беден човек.16Тогава казах: Мъдростта е по-добра от силата. Но мъдростта на сиромаха се презира и думите му не се чуват.17Думите на мъдрите, чути в тишина, са повече от вика на властващия между безумни.18Мъдростта е по-добра от военни оръжия[3]; но един грешник погубва много добри неща.