Езекиил 19 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 А ти подеми плач за Израилевите князе 2 и кажи: каква лъвица е майка ти? разположила се сред лъвове, между млади лъвове отгледа своите лъвчета. (Наум 2:11; Соф 3:3) 3 И отхрани тя едно от своите лъвчета; то стана млад лъв и се научи плячка да лови, люде ядеше. (4 Цар 23:31; Зах 11:3) 4 И чуха за него народите; той биде хванат в тяхната яма, и във вериги го отведоха в земята Египетска. (4 Цар 23:33; Ер 22:11) 5 И след като почака и видя, че надеждата и пропадна, тя взе друго свое лъвче и го направи млад лъв. (4 Цар 23:34) 6 И като стана млад лъв, той почна да ходи между лъвове и се научи плячка да лови, люде ядеше, 7 оскверняваше вдовиците им и градовете им опустошаваше; и запустя земята и всичките и селища от неговия рик. (Ам 3:4; Ам 3:6) 8 Тогава се подигнаха против него народите от околните области и простряха му мрежата си; той биде хванат в тяхната яма. (Ез 17:20) 9 И туриха го в клетка във вериги и заведоха го при вавилонския цар; заведоха го в крепостта, за да не се чува вече по Израилевите планини гласът му. (2 Лет 36:6) 10 Твоята майка биде като лоза, посадена при вода; плодовита и клонеста биде тя от многото вода. 11 И имаше у нея пръчки силни за скиптри на владетели, и високо се издигна стволът и между гъстите пръчки; и изпъкваше с височината си, с многото си пръчки. 12 Но в гняв тя биде изтръгната, хвърлена наземи, и източният вятър изсуши плода и; откъснати и изсъхнали са силните и пръчки, огън ги погълна. (Ос 13:15) 13 А сега тя е пресадена в пустинята, в земя суха и жадна. 14 И излезе огън от ствола на нейните пръчки, погълна плодовете и, и не останаха по нея силни пръчки за скиптър на владетеля. Това е жална песен, и ще остане за плач.

Верен

1 А ти, надигни оплакване за израилевите първенци. 2 И кажи: Каква лъвица беше майка ти! Лежеше между лъвовете, отгледа лъвчетата си сред млади лъвове. 3 Тя отхрани едно от лъвчетата си, то стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора. 4 И народите чуха за него, той се хвана в ямата им и с куки го отведоха в египетската земя. 5 И видя, като почака, че надеждата ѝ се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв. 6 И той ходеше между лъвове, стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора. 7 Той позна дворците им и опустоши градовете им. И земята и всичко, което я изпълваше, се ужасяваше от гласа на рева му. 8 И народите от околните области се надигнаха против него и разпростряха върху него мрежите си, и той се хвана в ямата им. 9 И с куки го сложиха в клетка и го откараха при вавилонския цар, въведоха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по израилевите планини. 10 Майка ти беше като лоза, като теб, посадена при вода. Стана плодовита и клонеста от многото вода. 11 И станаха по нея здрави пръчки за жезли на владетелите. И ръстът ѝ се извиси досред гъстите клони, и стана видна с височината си, с многото си клони. 12 Но беше изтръгната с ярост и хвърлена на земята, и източният вятър изсуши плода ѝ; силните ѝ пръчки се счупиха и изсъхнаха, огън ги пояде. 13 А сега е посадена в пустиня, в суха и жадна земя. 14 И огън излезе от една пръчка от клоните ѝ и пояде плода ѝ. И няма вече в нея силна пръчка за жезъл на владетел. Това е оплакване, и ще бъде за оплакване.