1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, (Рим 6:12; Еф 4:22; Кол 3:8; 1 Пет 2:1)2имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий. (Лк 23:46; Фил 2:8)3Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно. (Лк 2:34; Д А 28:22; Гал 6:9)4В борбата си против греха още не сте се противили до кръв (1 Кор 10:13)5и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. (Отк 3:19)6Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“. (Йов 5:17; Пс 93:5; Пр 3:11)7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?8Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни, деца, а не синове.9При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи? (Чис 16:22; Йов 12:10; Екл 12:7; Зах 12:1)10Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя за полза, та да участвуваме в Неговата светост. (Мт 7:11; Тит 2:12)11Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.12Затова „укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене“ (Ис 35:3)13и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а поскоро да се изцери.14Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа, (Рим 12:18; 2 Кор 7:1; 1 Сол 4:3)15като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина; (Вт 29:18; Гал 5:9; 2 Тим 2:17)16да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си. (Бит 25:33; 1 Кор 6:15)17Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи. (Бит 27:34)18Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря, (Изх 19:12)19и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на който молеха да им се не говори вече, (Изх 20:19)20защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: „и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян“. (Изх 19:13)21И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Моисей рече: „ужасен съм и треперя“. (Вт 33:2; Пс 67:8)22Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, (Гал 4:26; Отк 3:12)23към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство, (Ер 31:9; Лк 10:20; Отк 13:8)24и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която подобре говори от Авелевата. (Бит 4:10; 1 Тим 2:15)25Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата, (Евр 1:2; Евр 3:17)26Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: „още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето“. (Изх 19:18; Аг 2:6)27Думите: „още веднъж“ означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото. (Пс 101:8; Мт 24:35)28И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, (Лк 1:33)29защото нашият Бог е огън, който изтребя. (Чис 11:1; Вт 4:24; Пс 49:3)
Евреи 12
Верен
1Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,2като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.3Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.4Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха5и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,6защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?8Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.9Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?10Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.11Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.12Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“13и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.14Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,15като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;16да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,17понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.18Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,19нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума,20защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“,21и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперен“ –22а пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празничното събрание23и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,24при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.25Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата,26чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“27А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят.28Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;29защото и нашият Бог е огън пояждащ.