Евреи 1

Библия, синодално издание

1 Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, (Чис 12:6; 1 Пет 1:10)2 в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете (Пс 2:8; Ис 9:6; Йн 1:3; Йн 8:26; Йн 15:15; Гал 4:4; Еф 1:10)3 и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините (Пс 109:1; 2 Кор 4:4; Еф 1:7; Кол 1:15; Прем 7:26)4 и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил. (Фил 2:9)5 Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“? (2 Цар 7:14; 1 Лет 17:13; Пс 2:7; Евр 5:5)6 Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“. (Пс 96:7)7 За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“; (Пс 103:4)8 а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. (Лк 1:32)9 Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“. (Пс 44:7; Ис 61:1; Йн 3:34; Д А 4:27)10 И пак: „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; (Пс 101:8)11 те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; (Ис 34:4; Ис 51:6; Мт 24:35)12 ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.13 А кому от Ангелите някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“? (Пс 109:1; Мк 12:36; Мк 16:19; Еф 1:20)14 Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение? (Бит 19:16; Пс 38:8; Пс 90:11; Пс 102:21; Д А 5:19)

Евреи 1

Верен

1 Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците,2 в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете[1],3 който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините[2]4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.5 Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“?6 И когато отново въвежда Първородния във вселената, казва: „Да Му се поклонят всички Божии ангели.“7 И за ангелите казва: „Който прави ангелите Си ветрове[3] и служителите Си – огнен пламък.“8 А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.9 Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“10 И пак: „В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесатаст. 2;.11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха12 и като одежда ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени; но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.“13 А на кого от ангелите е казал някога: „Седи отдясно Ми[4], докато положа враговете Ти под краката Ти“?14 Не са ли те всички служещи духове, изпращани да слугуват заради онези, които ще наследят спасение?