1А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, (Д А 8:3; Д А 22:4; Гал 1:13; 1 Тим 1:13)2та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.3Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; (Д А 22:6; Д А 26:13; 1 Кор 15:8)4и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?5А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.6Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.7А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.8Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.9И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.10А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!11А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, (Д А 22:3)12и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.13Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; (Д А 8:3)14той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.15Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. (Рим 15:19; Еф 3:8; 1 Тим 2:7)16И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.17Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.18И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;19а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;20и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.21И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците? (Д А 8:3; Гал 1:13; Гал 1:23)22А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.23А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;24но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият. (2 Кор 11:32)25Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.26А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.27Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.28И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.29Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.30Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.31А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.32Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.33Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.34И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.35И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.36В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.37Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.38А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.39Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.40Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.41Той и подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.42Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.43И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
Деяния 9
Верен
1А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника2и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим.3И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.4И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш?5И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен.6И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.7А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.8И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск.9И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи.10А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи.11И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли12и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.13А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.14И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име.15Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.16Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име.17И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.18И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти.19И като прие храна, доби сила. И Савел преседя няколко дни с учениците в Дамаск.20И веднага започна да проповядва по синагогите за Иисус, че Той е Божият Син.21И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли това този, който в Ерусалим съсипвал онези, които призовавали това Име, и затова е дошъл и тук – за да ги закара вързани при главните свещеници?22Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че този Иисус е Христос.23И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият[1],24но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият.25Тогава учениците го взеха през нощта и го спуснаха през стената в един голям кош.26И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него и не вярваха, че е ученик.27Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя и че Той му говорил, и как в Дамаск дързостно говорел в Името на Иисус.28И той беше с тях, като влизаше и излизаше в Ерусалим и говореше дързостно в Името на Господ Иисус,29и говореше, и спореше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убиятст. 23;.30Но братята, като разбраха това, го заведоха в Кесария и го изпратиха в Тарс.31И така, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквите имаха мир и се изграждаха, и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха.32И случи се, че Петър, като обикаляше всички, слезе и до светиите, които живееха в Лида.33И там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло и беше парализиран.34И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцелява; стани и оправи леглото си. И той веднага стана.35И всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.36А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което се превежда Сърна. Тя беше изпълнена с добри дела и благодеяния, които вършеше.37И се случи, че през тези дни тя се разболя и умря; и като я изкъпаха, я сложиха в една горна стая.38И понеже Лида беше близо до Йопия и учениците бяха чули, че Петър е там, изпратиха до него двама души да го помолят да не се бави да дойде при тях.39И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, го заведоха в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, като му показваха ризите и дрехите, които Сърна правеше, когато беше с тях.40А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.41И той ѝ подаде ръка и я изправи; и като повика светиите и вдовиците, я представи жива.42И това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа.43А Петър остана дълго време в Йопия у някой си кожар Симон.