1А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски. (Д А 11:19)2А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.3Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор. (Д А 9:1; Д А 22:4; Д А 26:10; 1 Кор 15:9; Гал 1:13)4Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.5А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.6Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:7нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. (Мк 16:17)8И голяма радост биде в оня град.9А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.10Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.11А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. (Д А 6:5)13Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.14Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,15които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.16(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)17Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. (Д А 6:6)18А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари19и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.20Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. (Мт 10:8)21Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.22И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;23понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. (Вт 29:18)24А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.25Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.26А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.27Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките и съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, (3 Цар 8:41)28връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.29А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.30Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?31Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. (Ис 53:7)33При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.34Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?35Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.36И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?37А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. (Мк 16:16)38И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.39Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.40А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Деяния 8
Верен
1А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области.2А благочестиви хора погребаха Стефан и много го оплакваха.3А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и отвличаше мъже и жени, и ги предаваше в тъмница.4А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото.5Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.6И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше.7Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и недъгави бяха изцелени.8И голяма радост настана в онзи град.9А имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше народа на Самария, като представяше себе си за нещо голямо,10в когото внимаваха всички – от най-малкия до най-големия – като казваха: Този е великата Божия сила.11И внимаваха в него, понеже дълго време ги беше смайвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.13Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше знаменията и великите чудеса, които се вършеха.14А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан,15които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух;16защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в Името на Иисус Христос.17Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.18А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се даваше Светият Дух, им донесе пари,19като каза: Дайте и на мен тази власт, така че на когото положа ръце, да приема Светия Дух!20А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се купи с пари.21Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога.22Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти;23понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.24А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте.25И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села.26А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.27И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото ѝ съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони28и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.29А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.30И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш?31А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си.33При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“34И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг?35А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус.36И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?37(И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.)38Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти.39А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост.40А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.