1А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,2скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.3Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? (Чис 30:3; Екл 5:3)4Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.5Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.6А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.7След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.8А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.9Но Петър и каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.10И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа и.11И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.12А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. (Д А 2:43; Рим 5:19)13От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.14А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, (Д А 2:47; Д А 11:21)15тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.16Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,18туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.19Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:20идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот. (Йн 6:68)21Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.22Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха23и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.24Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.25Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.26Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;27а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:28не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек. (Мт 27:25; Д А 2:22; Д А 3:13; Д А 4:18)29А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци. (Д А 4:19)30Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво. (Д А 3:15)31Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете. (Д А 2:33; Д А 4:12; 1 Йн 2:1)32За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. (Йн 15:26; Д А 3:15)33Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.34Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;35а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.36Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха. (Д А 21:38)37След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. (Лк 2:2)38И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; (Мт 15:13)39ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци. (Лк 21:15)40Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.41А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса. (Мт 5:10; 2 Кор 6:10; 2 Кор 12:10; Евр 10:34; Як 1:2; 1 Пет 4:13)42И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.
Деяния 5
Верен
1А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот2и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.3А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?4Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.5И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.6И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.7И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.8И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.9А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб.10И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.11И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.12И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;13а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше14и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени,15така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.16Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,18сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.19Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:20Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.21И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.22Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:23Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.24А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.25Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.26Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни.27И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:28Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!29А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.30Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.31Него Бог с десницата Си възвиси за Княз[1] и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете.32И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.33А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.34Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;35а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.36Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.37След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.38И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали;39но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.40И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.41А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.42И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.