1Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,2които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите; (Д А 23:6)3и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.4А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.5На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,6първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род; (Лк 3:2)7и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?8Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски! (Лк 12:12)9ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,10то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.11Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение; (Пс 117:2; Ис 28:16; Мт 21:42; Мк 12:10; Лк 20:17; Рим 9:33; 1 Пет 2:6)12защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим. (Д А 10:43; Кол 1:14; Кол 1:20; 1 Сол 5:9; 1 Тим 2:5)13А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;14но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.15И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си16и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;17но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.18И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. (Д А 5:40)19Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; (Д А 5:29)20защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.21А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.22А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.23Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.24А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;25Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? (Пс 2:1)26Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.27Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, (Ис 61:1; Мт 26:3; Лк 1:35; Лк 4:18; Йн 10:36)28за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. (Мт 26:24)29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, (Д А 13:46)30като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.31И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие. (Д А 16:26)32А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. (Д А 2:44)33Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.34Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото35и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.36Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,37който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
Деяния 4
Верен
1И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,2възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.3И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.4А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.5И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,6първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.7И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?8Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,9ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,10нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.11Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.12И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.13А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.14Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.15И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,16казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.17Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.18И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.19Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;20защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.21А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.22Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.23И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.24А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.25Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?26Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“27Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,28за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.29И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,30като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус[1].31И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.32А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.33И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.34А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,35и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.36Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,37като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.