1Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.2Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун. (Д А 20:4; 2 Кор 11:23; Кол 4:10)3На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им. (Д А 24:23)4Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,5и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.7И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.8И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.9Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше10и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.11Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.12И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.13Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.14Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон[1].15Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.16И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;17като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт[2], свиха платната и тъй се носеха.18На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;19а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.20Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.21И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.22А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.23Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,24и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе. (Бит 39:5)25Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.26Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. (Д А 28:1)27Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,28и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко понататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега.29И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.30А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,31Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.32Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.33И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.34Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата. (Мт 10:30)35Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;36тогава се ободриха всички, та ядоха и те;37а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.38А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.39Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба.40И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието.41Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните. (2 Кор 11:25)42И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне.43Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават,44а другите да излязат – едни на дъски, а други на щогоде от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.
Деяния 27
Верен
1И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.2И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.3На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.4И оттам, като тръгнахме, плавахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.5И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира.6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.7И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон.8И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.9Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:10Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел.12И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват.13И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит.14Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,15и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.16И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;17и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.18И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.19А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.20И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.21А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.22Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;23защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:24Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб[1].25Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.26Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.27А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.28И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.29И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.30А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,31Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.32Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.33А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.34Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.35И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.36Тогава всички се ободриха и също ядоха.37И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.38И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.39И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.40И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега.41Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.42И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.43Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,44а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушатаст. 24;.