Деяния 24:17 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла. 2 А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше: 3 винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи – у тоя народ добри сполуки. 4 Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч. 5 Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес, (Д А 28:22) 6 който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон; (Д А 21:28) 7 но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи, 8 като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме. 9 И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй. 10 Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита. 11 Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение. 12 И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа, 13 и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват. 14 Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците, 15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват. (Йн 5:28) 16 Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците. (Д А 23:1) 17 След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси. (Д А 11:29; Рим 15:25) 18 При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум, (Д А 21:26) 19 някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене. 20 Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, – 21 освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес. (Д А 23:6) 22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий. 23 И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него. (Д А 27:3) 24 След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса. 25 А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам. 26 При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него. 27 Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови. (Д А 21:11; Д А 25:9)

Верен

1 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един оратор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел. 2 И като го повикаха, Тертил започна да обвинява, като казваше: Понеже чрез теб, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост има подобрения за този народ, 3 то ние с пълна благодарност винаги и навсякъде посрещаме това. 4 Но за да не те отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и да ни изслушаш накратко; 5 понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес^[1], 6 който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон, 7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, като заповяда на обвинителите му да дойдат при теб). 8 А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме. 9 И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно. 10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита, 11 защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим. 12 И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града. 13 И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват. 14 Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес^[2], така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците, 15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват. 16 Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората. 17 И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси. 18 При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирица, 19 но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен. 20 Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мен, когато стоях пред Синедриона, 21 освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: За възкресението на мъртвите ме съдите днес. 22 А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви. 23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва. 24 А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус. 25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам. 26 При това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова все по-често го викаше и приказваше с него. 27 Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.