1Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. (Д А 24:16; 1 Кор 4:4; 2 Кор 1:12; 2 Кор 4:2; Евр 13:18)2А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.3Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. (Лев 19:35; Вт 17:10; Мт 23:27)4А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?5Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“. (Изх 22:28)6А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! (Д А 24:21; Фил 3:5)7Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. (Мт 22:23; Мк 12:18; Лк 20:27)9Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. (Д А 25:25)10И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.11През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим. (Д А 18:9; Д А 19:21)12А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.13Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.14Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.15Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.16Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.17А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.19Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?20А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.21Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.22Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.23След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;24пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.25Написа и писмо с това съдържание:26Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.27Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин. (Д А 21:32)28И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им (Д А 22:30)29и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови. (Д А 25:19)30И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!31И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.32А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.33Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.34Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:35ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова. (Д А 24:1; Д А 25:16)
Деяния 23
Верен
1И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.2А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.3Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?4А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?5И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си.“6А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!7И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете.9И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек[1]; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?10И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.11И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.12И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.13Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.14Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.15И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.16Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.17Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо.19А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?20А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него.21Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание.22И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това!23Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта.24Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.25Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:26От Клавдий Лисий до негово превъзходителство, управителя Феликс: Поздрав!27Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.28И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, го заведох долу, пред техния Синедрион;29и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон, нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови[2].30И понеже ми беше съобщено, че юдеите организират засада срещу този човек, веднага го изпратих при теб, като поръчах и на обвинителите му да изкажат обвиненията си против него пред теб. (Остани със здраве.)31И така, войниците според дадената им заповед взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.32И на другия ден оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.33А конниците, като влязоха в Кесария, връчиха писмото на управителя и му представиха Павел.34А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза:35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.