1Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.2А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:3аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес. (Д А 5:34; Д А 21:20; Д А 21:39; Гал 1:14)4Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени, (Д А 8:3; Д А 9:1; Д А 26:10)5както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.6Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина. (Д А 9:3; Д А 26:13)7Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?8Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.9Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.10Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.11И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.12А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,13дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.14А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му, (Д А 18:9; Гал 1:12; 1 Йн 2:1)15защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.16И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.17А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се18и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. (Д А 9:15; 1 Кор 9:1; 1 Кор 15:8)19Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;20и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха. (Д А 7:58)21И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците. (Д А 9:15; Гал 1:16; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11)22До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!23И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,24хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.25Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?26Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.27Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.28А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.29И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.30На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.
Деяния 22
Верен
1Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.2И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина. Тогава той каза:3Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;4и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;5както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.6И когато пътувах и приближих Дамаск около пладне, внезапно от небето блесна голяма светлина около мен.7И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?8А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш.9А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше.10И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш.11И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск.12И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи,13дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него.14А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста,15защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул.16И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа.17И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение18и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.19И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб,20и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.21Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците.22До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее!23И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,24хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него.25И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?26Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин.27Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да.28Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.29Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.30На следващия ден, като искаше да разбере със сигурност защо го обвиняваха юдеите, той го развърза и заповяда да се съберат главните свещеници и целият техен Синедрион, и доведе Павел долу, и го постави пред тях.