1Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;2а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;3там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.4Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим. (Д А 19:29; Д А 27:2)5Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.6А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.7И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ. (Д А 2:46; 1 Кор 10:16)8В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.9А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.10Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.11А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.12В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.13Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.14И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.15А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,16защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.17А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.18И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас, (Д А 19:9)19служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:20как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,21като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа. (Лк 24:47)22И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там –23освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби. (Д А 9:16; Д А 21:11; 1 Сол 3:3)24Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат. (Д А 21:13; Рим 8:35; Гал 1:1; Кол 1:24; Тит 1:3)25И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.26Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички, (Ез 33:9; Д А 18:6)27защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия. (Лк 7:30; Еф 1:11)28Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. (Ис 53:12; Йн 21:15; Рим 3:25; 1 Пет 5:2)29Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; (Мт 7:15; 2 Пет 2:1)30па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.31Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас. (Мт 25:13; Евр 13:17)32А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени. (Еф 1:18)33От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха; (1 Цар 12:3)34сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце. (Д А 18:3; 1 Кор 4:12; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:8)35С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима. (Лк 6:38; Лк 18:22)36Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.37Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,38наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.
Деяния 20
Верен
1След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.2И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция3и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.4И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.5Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.6А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.8И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.9А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.10Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.11И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.12А момчето доведоха живо и много се утешиха.13А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.14И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.15И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.16Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.17А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.18И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,19като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите[1],20как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,21като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.22И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалимст. 16;, без да зная какво ще ме сполети там,23освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.24Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.25И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето мист. 38;.26Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички;27защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.28Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.29Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;30също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.31Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.32А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.33Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.34Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.35С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.37И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,38наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето муст. 25;. И го изпратиха до кораба.