1В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. (Д А 11:27)2Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. (Д А 9:15; Рим 1:1; Гал 1:15; 1 Тим 2:7)3Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. (Д А 6:6)4И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.5И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. (Д А 12:25)6Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,7който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.8А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. (Д А 8:9; 2 Тим 3:8)9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед10и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? (Мт 13:38; Йн 8:44; 1 Йн 3:8)11И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.12Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.13Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. (Д А 15:38)14А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.15След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.16Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!17Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, (Изх 1:1; Изх 13:16)18и около четирийсет години време ги храни в пустинята; (Изх 16:35)19и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; (И Н 3:10)20а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. (Съд 2:16)21После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:16)22Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“. (1 Цар 13:14; Пс 88:19)23От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, (2 Цар 7:12; Пс 131:3; Ис 11:1)24след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски. (Мт 3:1)25А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“. (Йн 1:20; Йн 3:28)26Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение. (Мт 10:6)27Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи; (Лк 24:27; 1 Кор 2:8)28и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие. (Мт 27:30; Лк 23:23; Д А 3:14)29А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.30Но Бог Го възкреси от мъртвите; (Мт 28:6; Мк 16:6)31през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. (Йн 20:19)32И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса, (Бит 22:18; 2 Цар 7:12; Ис 4:2)33както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“. (Пс 2:7; Евр 1:5)34А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“. (Ис 55:3)35Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“. (Пс 15:5; Д А 2:31)36Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление, (3 Цар 2:10; Д А 2:29)37но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя. (Д А 2:31)38И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете; (Ис 53:12; Ер 31:34; Лк 24:47)39и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ. (Рим 3:20)40Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:41„вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“. (Ав 1:5)42На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.43А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат. (Д А 11:23)44На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.45Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.46Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците. (Вт 32:21; Д А 3:26; Д А 4:29; Д А 18:6)47Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“ (Ис 42:6; Ис 49:6; Лк 2:32)48Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.49И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.50Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели. (2 Тим 3:11)51Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. (Мт 10:14; Мк 6:11; Лк 9:5)52А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.
Деяния 13
Верен
1А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.2И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.3Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.4И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър.5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник[1].6И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,7който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.8Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него10и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?11И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.13А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.14А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата[2] и седнаха.15И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.16Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте.17Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.18И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята.19И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство.20След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил.21После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години.22И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: „Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля[3].“23От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус,24след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ.25И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката.26Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасениест. 46;.27Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.28И макар че не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит.29И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.30Но Бог Го възкреси от мъртвите.31И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа.32И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите,33че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“34А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“35Затова и в друг псалм казва: „Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“36Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля[4], заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.37А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва опрощаване на греховете;39и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.40Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците:41„Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“42Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.43И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.44На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово.45Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел.46Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово[5]; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.47Защото така ни заповяда Господ: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“48И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот.49И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област.50Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.51А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.52А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.