Даниил 8 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 В третата година от царуването на цар Валтасара, аз, Даниил, имах друго видение след онова, що ми се бе явило по-преди. 2 И видях във видението, – и когато видях, аз бях в Суза, столица на Еламската област, – и видях във видението, сякаш да бях при река Улай. 3 Дигнах очи и видях: ето, един овен стои при реката; той имаше два рога, и рогове високи, но единият бе по-висок от другия, и по-високият се издигна отсетне. 4 Видях, как тоя овен бодеше към запад, към север и към юг, и никой звяр не можеше да устои против него, и никой не можеше да се избави от него; той вършеше, що си искаше, и се големееше. 5 Внимателно гледах това и ето, от запад идеше козел, който премина лицето на цялата земя, без да се допира до нея; и тоя козел имаше бележит рог между очите си. 6 Той се впусна върху оня овен, който имаше рог и когото видях да стои при реката, и се хвърли върху му в силната си ярост. 7 И видях, как той, като се приближи до овена, разсвирепя срещу него, порази овена и счупи двата му рога; и на овена сили не стигнаха да устои против него, и той го повали на земята и го стъпка, и нямаше никой, който да избави овена от него. 8 Тогава козелът твърде много се възгордя; но когато той се усили, големият рог се счупи, и на мястото му излязоха четири, обърнати към четирите вятъра небесни. 9 Из единия от тях излезе неголям рог, който нарасна твърде много към юг и към изток, и към прекрасната страна, 10 издигна се до войнството небесно, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги стъпка; 11 издигна се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и поруга мястото на Неговата светиня; 12 и войнството биде предадено заедно с всекидневната жертва поради нечестие; а той, като повали истината върху земята, действуваше и успяваше. 13 И чух един светия да говори, и каза тоя светия някому, който питаше: „колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светинята и войнството бъдат тъпкани?“ 14 И каза ми: „две хиляди и триста вечери и утрини; и тогава светилището ще се очисти“. 15 И когато аз, Даниил, гледах това видение и търсех значението му, ето, отпреде ми застана сякаш образ на мъж. 16 И чух изсред Улай човешки глас, който извика и рече: „Гаврииле, обясни му това видение!“ 17 И приближи се той до мястото, дето стоях, и когато дойде, аз се ужасих и паднах ничком; и каза ми той: „знай, сине човешки, че видението се отнася към края на времето!“ 18 И когато говореше той с мене, аз лежах без чувства ничком на земята; но той се допря до мене, постави ме на мястото ми 19 и каза: „ето, откривам ти, какво ще бъде в последните дни на гнева; защото това се отнася към края на определеното време. 20 Овенът с двата рога, който ти видя, това са мидийският цар и персийският. 21 А косматият козел е царят на Гърция, а големият рог, що е между очите му, това е първият и цар; 22 той се строши, и вместо него излязоха други четири: това е – четири царства ще се въздигнат из тоя народ, но не с негова сила. 23 А към края на царството им, кога отстъпниците изпълнят мярката на своите беззакония, ще се издигне един цар безсрамен и изкусен в коварство; 24 неговата мощ ще се укрепи, макар и не с неговата сила; той ще върши чудни опустошения и ще успява, ще действува и ще погубва юнаците и народа на светиите; 25 при неговия ум и коварството ще има успех в ръката му; със сърцето си ще се възгордее и всред мир ще погуби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде съкрушен – не с ръка. 26 А видението за вечерта и утринта, за което се каза, е истинско; но ти скрий това видение, защото то се отнася към далечни времена“. 27 И аз, Даниил, изнемогнах и бях болен няколко дни; после станах и взех да се занимавам с царските работи; бях изумен от това видение и не го разбирах.

Верен

1 В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение, на мен, Даниил, след онова, което ми се беше явило отначало. 2 Видях във видението; и когато го видях, бях в крепостта Суса, която е в областта Елам; и когато видях във видението, бях при реката Улай. 3 И повдигнах очите си и видях, и ето, пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; и двата рога бяха високи, но единият беше по-висок от другия; и по-високият беше израснал накрая. 4 Видях овена да боде на запад, на север и на юг и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; и той правеше каквото си искаше и се възвеличи. 5 А докато внимавах, ето, козел дойде от запад над цялата земя, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си. 6 Той дойде до овена с двата рога, който бях видял да стои пред потока, и се спусна върху него с яростта на силата си. 7 И го видях да стига при овена и освирепя против него, и удари овена, и счупи двата му рога; и в овена нямаше сила да устои пред него. И той го хвърли на земята и го стъпка и нямаше кой да избави овена от силата му. 8 И козелът се възвеличи твърде много; а когато стана силен, големият му рог се счупи и четири бележити рога израснаха към четирите небесни ветрища. 9 И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна изключително много на юг, на изток и към славната земя. 10 И той се възвеличи до небесното войнство и свали на земята част от войнството и от звездите и ги стъпка. 11 Чак до началника на войнството се възвеличи и отне от него постоянната жертва; и мястото на светилището му беше съборено. 12 И войнството беше предадено заедно с постоянната жертва поради престъплението. И той хвърли на земята истината, действа и успя. 13 Тогава чух един светия да говори; и един светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за постоянната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани? 14 И ми каза: До две хиляди и триста вечери и сутриниТова се отнася за постоянната жертва, която се принася вечер и сутрин, т.е. вероятно става дума за 1150 дни. – тогава светилището ще бъде отново в ред. 15 И когато аз, Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И ето, пред мен застана един, който изглеждаше като мъж. 16 И чух човешки глас, който извика между бреговете на Улай и каза: Гаврииле, дай на този да разбере видението! 17 И той се приближи до мястото, където стоях. И когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми каза: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последното време. 18 И като ми говореше, аз паднах замаян на лицето си на земята, а той се допря до мен и ме изправи на мястото, където стоях. 19 И каза: Ето, аз ще ти известя какво ще бъде в последното време на гнева – защото видението се отнася за определеното последно време^[1]. 20 Овена, който си видял, с двата рога, са царете на Мидия и Персия. 21 Косматият козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. 22 А че той се е строшил и са излезли четири вместо него – четири царства ще се издигнат от този народ, но не с неговата сила. 23 И в края на царуването им, когато престъпниците изпълнят мярката на беззаконието, ще се издигне цар със свирепо лице и вещ в лукавщини. 24 И силата му ще бъде голяма, но не като силата на първия; и ще извърши удивително опустошение, ще успява и ще действа, и ще опустоши силни и народа на светиите. 25 Чрез хитростта му измамата ще успява в ръката му; и той ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Княза на князете, но ще бъде разбит – но не с ръка. 26 А видението за вечерите и сутрините, което се каза, е вярно; и ти запечатай видението, защото много дни са дотогава. 27 Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех делата на царя. И бях ужасен за видението, защото никой не го разбираше.