Даниил 3

Библия, синодално издание

1 Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;2 и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.3 И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.4 Тогава глашатай високо се провикна: „обажда ви се вам, народи, племена и езици:5 щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;6 а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ“.7 Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.8 В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.9 Те казаха на цар Навуходоносора: „царю, да си жив довека!10 Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;11 а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.12 Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят“.13 Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго; и доведоха тия мъже при царя.14 Навуходоносор им каза: „с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?15 Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?“16 Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго и казаха на цар Навуходоносора: „няма нужда да ти отговаряме на това.17 Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.18 Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним“.19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;20 и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.21 Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.22 И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго.23 А тримата тия мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха в горящата огнена пещ вързани.24 [1](И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.25 Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:26 „благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.27 Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища – прави и Твоите всички съдби – истински.28 Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.29 Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;30 Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.31 И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, –32 и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.33 И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.34 Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.35 Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой,36 на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.37 Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,38 и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.39 Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.40 Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.41 И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.42 Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;43 избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,44 та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,45 за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена.“46 А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,47 и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти48 и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.49 Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,50 и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.51 Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога:52 „благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.53 Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.54 Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.55 Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.56 Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.57 Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.58 Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.59 Благословете, небеса, Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.60 Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.61 Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.62 Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.63 Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.64 Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.65 Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.66 Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.67 Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.68 Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.69 Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.70 Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.71 Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.72 Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.73 Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.74 Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.75 Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.76 Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.77 Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.78 Благословете Господа, моря и реки, пейте и Го прославяйте вовеки.79 Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.80 Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.81 Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.82 Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.83 Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.84 Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.85 Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.86 Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.87 Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.88 Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.89 Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.90 Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки“.)91 Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: „нали трима души вързани хвърлихме в огъня?“ Те отговориха на царя: „наистина тъй, царю!“92 На това той рече: „ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий“.93 Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: „Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.94 И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.95 Тогава Навуходоносор рече: „благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!96 И от мене се дава повеля: който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя“.97 Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).98 Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!99 Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.100 Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му – из рода в род.

Даниил 3

Верен

1 Цар Навуходоносор направи образ от злато; височината му беше шестдесет лакътя и ширината му – шест лакътя. Изправи го в равнината Дура, във вавилонската област.2 И цар Навуходоносор изпрати да съберат сатрапитеуправителите на провинции, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил.3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор беше изправил.4 И глашатаят извика силно: На вас се заповядва, народи, племена и езици:5 Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е изправил!6 А който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.7 Затова, когато всичките народи чуеха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките народи, племена и езици падаха и се покланяха на златния образ, който цар Навуходоносор беше изправил.8 Заради това някои халдейци се приближиха при царя и издадоха юдеите.9 Те проговориха и казаха на цар Навуходоносор: Царю, да си жив до века!10 Ти царю, си издал указ: всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ;11 а който не падне да се поклони, да бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.12 Има някои юдеи, които ти си поставил над управата на вавилонската област – Седрах, Мисах и Авденаго; тези мъже, царю, не те зачитат; на боговете ти не служат и на златния образ, който си изправил, не се покланят.13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седрах, Мисах и Авденаго. Тогава докараха тези мъже пред царя.14 Навуходоносор проговори и им каза: Нарочно ли е, Седрахе, Мисахе и Авденаго, че не служите на моя бог и не се покланяте на златния образ, който съм изправил?15 Сега, когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре! Но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ – и кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?16 Седрах, Мисах и Авденаго отговориха и казаха на цар Навуходоносор: Не ни е нужно да ти отговаряме за това нещо.17 Ако е така, нашият Бог, на когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ; и от твоите ръце, царю, ще ни избави.18 Но и ако не, пак знай, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си изправил, няма да се покланяме.19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго. Той проговори и заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещяваше.20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ.21 Тогава тези мъже бяха вързани с долните и горните си дрехи, с тюрбаните и дрехите си, и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ.22 А понеже заповедта на царя беше строга и пещта беше изключително нагорещена, огненият пламък уби онези мъже, които вдигнаха Седрах, Мисах и Авденаго.23 А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред пламтящата огнена пещ.24 Тогава цар Навуходоносор се ужаси и стана бързо, проговори и каза на съветниците си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани сред огъня? Те отговориха и казаха на царя: Вярно е, царю.25 Той отговори и каза: Ето, виждам четирима мъже развързани да ходят сред огъня и нямат никаква повреда! И по вида си четвъртият прилича на Божи Син.26 Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламтящата огнена пещ, проговори и каза: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на Всевишния Бог, излезте и елате тук! Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха отсред огъня.27 И сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници се събраха и видяха тези мъже – че огънят не беше имал власт над телата им. Косъм от главата им не беше изгорял и долните им дрехи не се бяха изменили, и даже миризма на огън не беше преминала на тях.28 Навуходоносор проговори и каза: Благословен да бъде Бог на Седрах, Мисах и Авденаго, който изпрати Ангела Си и избави слугите Си, които се уповаха на Него и престъпиха думата на царя, и предадоха телата си, за да не служат и да не се покланят на друг бог, освен на своя Бог.29 Затова издавам указ: Който и да било от всеки народ, племе и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече на части и къщата му да се обърне на бунище; защото няма друг бог, който може да избави така.30 Тогава царят повиши Седрах, Мисах и Авденаго във вавилонската област.