1Цар Астиаг се прибра при бащите си, и Кир, персиец, прие царството му.2И Даниил живееше заедно с царя и беше по-славен от всичките си приятели.3У вавилонци имаше идол, на име Вил, за който потрошаваха всеки ден двайсет големи мери пшенично брашно, четирийсет овци и шест мери вино.4Царят го почиташе и ходеше всеки ден да му се покланя; а Даниил се покланяше на своя Бог. И каза му царят: „защо се не покланяш на Вила?“5Той отговори: „защото се не покланям на идоли, направени от ръце, а се покланям на Бога Живий, Който е сътворил небето и земята и Който владее над всяка плът“.6Царят рече: „нима ти мислиш, че Вил не е жив бог? не виждаш ли, колко той яде и пие всеки ден?“7Като се позасмя, Даниил каза: „не се мами, царю; защото той отвътре е глина, а отвън – мед, и никога не е ял, нито пил“.8Тогава царят, като се разгневи, повика жреците си и им каза: „ако ми не кажете, кой изяжда всичко това, ще умрете.9Ако пък ми докажете, че Вил изяжда това, то Даниил ще умре, защото произнесе хула против Вила“. И каза Даниил на царя: „да бъде по твоята дума“.10Жреците на Вила бяха седемдесет, освен жени и деца.11И дойде царят с Даниила в храма на Вила, и жреците на Вила казаха: „ето, ние ще излезем вън, а ти, царю, тури храна и, като налееш вино, затвори вратата и запечатай с пръстена си.12И ако утре дойдеш и не намериш, че всичко е изял Вил, ние ще умрем – или Даниил, който е лъгал за нас“.13Тях ги не беше твърде грижа за това, понеже под трапезата бяха направили таен вход и през него винаги влизаха и изяждаха това.14Когато те излязоха, царят тури храна пред Вила, а Даниил заповяда на слугите си, и те донесоха пепел и посипаха целия храм в присъствие само на царя; като излязоха, затвориха вратата, запечатаха я с царския пръстен и си отидоха.15А жреците, по обичая си, дойдоха през нощта с жените и децата си и изядоха и изпиха всичко.16На другия ден царят стана рано и дойде, и Даниил с него,17и царят попита: „цели ли са печатите, Данииле?“ и Той рече: „цели, царю“.18И щом бяха отворени вратата, царят, като погледна трапезата, извика с висок глас: „велик си ти, Виле, и няма никаква измама в тебе!“19Като се позасмя, Даниил задържа царя, за да не влезе вътре, и рече: „погледни на пода и забележи, чии са тия следи“.20Царят каза: „виждам следи от мъже, жени и деца“.21И като се разгневи, царят заповяда да уловят жреците, жените и децата, и те показаха тайните врата, през които влизали и изяждали, каквото имало на трапезата.22Тогава царят заповяда да ги умъртвят и предаде Вила на Даниила, и той разруши него и храма му.23На това място имаше голям змей, и вавилонци го почитаха.24И каза царят на Даниила: „няма ли да кажеш и за тоя, че той е мед? ето, той е жив, и яде и пие; не можеш каза, че тоя бог не е жив; и тъй поклони му се“.25Даниил каза: „на Господа, моя Бог, се покланям, защото Той е Бог жив.26Но ти, царю, дай ми позволение, и аз ще умъртвя змея без меч и без тояга“. Царят рече: „давам ти“.27Тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и, като направи от това буца, хвърли я в устата на змея, и змеят се пръсна. И рече Даниил: „ето вашите светини!“28Когато пък вавилонци чуха за това, силно възнегодуваха и се дигнаха против царя и казваха: „царят стана иудеин, разруши Вила, уби змея и жреците предаде на смърт“;29и, като дойдоха при царя, казаха: „предай ни Даниила, инак ще умъртвим тебе и дома ти“.30И когато царят видя, че те силно настояват, принуден биде да им предаде Даниила;31и те го хвърлиха в лъвовата яма, дето той преседя шест дена.32В ямата имаше седем лъва, и даваше им се всекидневно по две тела и по две овци; в това време не им ги даваха, за да изядат Даниила.33В Иудея имаше един пророк, на име Авакум, който, като бе сварил чорба и надробил хляб в паница, отиваше на нивата, за да занесе това на жетварите.34Но Ангел Господен каза на Авакума: „занеси тоя обяд, който е у тебе, във Вавилон на Даниила, в лъвовата яма“.35Авакум каза: „господине, аз никога не съм виждал Вавилон и не зная ямата“.36Тогава Ангел Господен го улови за темето и, като го подигна за косата на главата му, постави го във Вавилон над ямата със силата на своя дух.37И Авакум извика и каза: „Данииле, Данииле! вземи обяда, който Бог ти проводи“.38Даниил рече: „спомнил си Си за мене, Боже, и не си оставил ония, които Те обичат“.39И стана Даниил и яде; а Ангел Божий в миг постави Авакума на мястото му.40На седмия ден дойде царят, за да потъжи за Даниила и, като приближи до ямата, погледна в нея, и ето, Даниил седи.41И викна царят с висок глас и каза: „велик си Ти, Господи, Боже Даниилов, и няма друг освен Тебе!“42И заповяда да извадят Даниила, а виновниците на неговата погуба да хвърлят в ямата, – и те в същия час бидоха изядени в негово присъствие.