Даниил 14 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Цар Астиаг се прибра при бащите си, и Кир, персиец, прие царството му. 2 И Даниил живееше заедно с царя и беше по-славен от всичките си приятели. 3 У вавилонци имаше идол, на име Вил, за който потрошаваха всеки ден двайсет големи мери пшенично брашно, четирийсет овци и шест мери вино. 4 Царят го почиташе и ходеше всеки ден да му се покланя; а Даниил се покланяше на своя Бог. И каза му царят: „защо се не покланяш на Вила?“ 5 Той отговори: „защото се не покланям на идоли, направени от ръце, а се покланям на Бога Живий, Който е сътворил небето и земята и Който владее над всяка плът“. 6 Царят рече: „нима ти мислиш, че Вил не е жив бог? не виждаш ли, колко той яде и пие всеки ден?“ 7 Като се позасмя, Даниил каза: „не се мами, царю; защото той отвътре е глина, а отвън – мед, и никога не е ял, нито пил“. 8 Тогава царят, като се разгневи, повика жреците си и им каза: „ако ми не кажете, кой изяжда всичко това, ще умрете. 9 Ако пък ми докажете, че Вил изяжда това, то Даниил ще умре, защото произнесе хула против Вила“. И каза Даниил на царя: „да бъде по твоята дума“. 10 Жреците на Вила бяха седемдесет, освен жени и деца. 11 И дойде царят с Даниила в храма на Вила, и жреците на Вила казаха: „ето, ние ще излезем вън, а ти, царю, тури храна и, като налееш вино, затвори вратата и запечатай с пръстена си. 12 И ако утре дойдеш и не намериш, че всичко е изял Вил, ние ще умрем – или Даниил, който е лъгал за нас“. 13 Тях ги не беше твърде грижа за това, понеже под трапезата бяха направили таен вход и през него винаги влизаха и изяждаха това. 14 Когато те излязоха, царят тури храна пред Вила, а Даниил заповяда на слугите си, и те донесоха пепел и посипаха целия храм в присъствие само на царя; като излязоха, затвориха вратата, запечатаха я с царския пръстен и си отидоха. 15 А жреците, по обичая си, дойдоха през нощта с жените и децата си и изядоха и изпиха всичко. 16 На другия ден царят стана рано и дойде, и Даниил с него, 17 и царят попита: „цели ли са печатите, Данииле?“ и Той рече: „цели, царю“. 18 И щом бяха отворени вратата, царят, като погледна трапезата, извика с висок глас: „велик си ти, Виле, и няма никаква измама в тебе!“ 19 Като се позасмя, Даниил задържа царя, за да не влезе вътре, и рече: „погледни на пода и забележи, чии са тия следи“. 20 Царят каза: „виждам следи от мъже, жени и деца“. 21 И като се разгневи, царят заповяда да уловят жреците, жените и децата, и те показаха тайните врата, през които влизали и изяждали, каквото имало на трапезата. 22 Тогава царят заповяда да ги умъртвят и предаде Вила на Даниила, и той разруши него и храма му. 23 На това място имаше голям змей, и вавилонци го почитаха. 24 И каза царят на Даниила: „няма ли да кажеш и за тоя, че той е мед? ето, той е жив, и яде и пие; не можеш каза, че тоя бог не е жив; и тъй поклони му се“. 25 Даниил каза: „на Господа, моя Бог, се покланям, защото Той е Бог жив. 26 Но ти, царю, дай ми позволение, и аз ще умъртвя змея без меч и без тояга“. Царят рече: „давам ти“. 27 Тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и, като направи от това буца, хвърли я в устата на змея, и змеят се пръсна. И рече Даниил: „ето вашите светини!“ 28 Когато пък вавилонци чуха за това, силно възнегодуваха и се дигнаха против царя и казваха: „царят стана иудеин, разруши Вила, уби змея и жреците предаде на смърт“; 29 и, като дойдоха при царя, казаха: „предай ни Даниила, инак ще умъртвим тебе и дома ти“. 30 И когато царят видя, че те силно настояват, принуден биде да им предаде Даниила; 31 и те го хвърлиха в лъвовата яма, дето той преседя шест дена. 32 В ямата имаше седем лъва, и даваше им се всекидневно по две тела и по две овци; в това време не им ги даваха, за да изядат Даниила. 33 В Иудея имаше един пророк, на име Авакум, който, като бе сварил чорба и надробил хляб в паница, отиваше на нивата, за да занесе това на жетварите. 34 Но Ангел Господен каза на Авакума: „занеси тоя обяд, който е у тебе, във Вавилон на Даниила, в лъвовата яма“. 35 Авакум каза: „господине, аз никога не съм виждал Вавилон и не зная ямата“. 36 Тогава Ангел Господен го улови за темето и, като го подигна за косата на главата му, постави го във Вавилон над ямата със силата на своя дух. 37 И Авакум извика и каза: „Данииле, Данииле! вземи обяда, който Бог ти проводи“. 38 Даниил рече: „спомнил си Си за мене, Боже, и не си оставил ония, които Те обичат“. 39 И стана Даниил и яде; а Ангел Божий в миг постави Авакума на мястото му. 40 На седмия ден дойде царят, за да потъжи за Даниила и, като приближи до ямата, погледна в нея, и ето, Даниил седи. 41 И викна царят с висок глас и каза: „велик си Ти, Господи, Боже Даниилов, и няма друг освен Тебе!“ 42 И заповяда да извадят Даниила, а виновниците на неговата погуба да хвърлят в ямата, – и те в същия час бидоха изядени в негово присъствие.