1Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.2И Господ ми рече, думайки:3доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север. (Съд 5:4)4Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се (Чис 20:14; Чис 20:21)5да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее. (1 Цар 14:47; 2 Цар 8:14; 3 Цар 11:15)6Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;7защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, зак риляше те, док ле пътуваше ти по тая велик а (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше. (Бит 21:22; Вт 1:31)8И минахме пок рай нашите братя, синовете Исавови, к оито живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав. (3 Цар 9:26; 4 Цар 14:22)9И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят. (2 Лет 20:10)10По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци, (Бит 14:5; Чис 13:23)11и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;12а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, – тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ. (Бит 14:6; Бит 36:20)13И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред. (Чис 21:12)14Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог); (Чис 14:21; Чис 14:29; Чис 14:33; Чис 26:65; Вт 1:46)15пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.16А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,17Господ ми каза, думайки:18ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,19и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят; (Бит 19:38; Съд 11:13; Съд 11:15)20тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;21те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им, (Чис 13:23)22както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;23и авейци, които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им. (Бит 10:14; Ер 47:4; Ам 9:7)24Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;25от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе. (И Н 2:9)26И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат: (Чис 21:21)27позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;28храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина – (Чис 20:19)29тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Иордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.30Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега. (Изх 4:21; Чис 20:20; Чис 21:23)31И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца,) и земята му; начевай да завладяваш земята му. (Ам 2:9)32И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;33и го предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни), и ние разбихме него, синовете му и целия му народ; (Чис 21:24)34тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив; (Вт 3:6; Вт 13:15; Вт 20:16)35само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.36От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни). (Чис 21:15; 2 Цар 24:5)37Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.
Второзаконие 2
Верен
1И се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя за Червено море, както ми говори ГОСПОД, и обикаляхме планината Сиир много дни.2И ГОСПОД ми говори и каза:3Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север.4И заповядай на народа и кажи: Ще минете през земята на вашите братя, синовете на Исав, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова, внимавайте добре;5не се бийте с тях, понеже няма да ви дам от земята им дори и една стъпка, защото дадох планината Сиир на Исав за притежание.6С пари да купувате от тях храна, за да ядете, и с пари да купувате от тях и вода, за да пиете.7Защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти. Той познава пътуването ти през тази голяма пустиня. През тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с теб; не ти е липсвало нищо.8Така ние минахме покрай братята си, синовете на Исав, които живеят в Сиир, далеч от пътя на равнината, от Елат и от Есион-Гавер. И се обърнахме, и минахме по пътя за моавската пустиня.9И ГОСПОД ми каза: Не притеснявай Моав и не се бий с него, защото няма да ти дам нищо от земята му за притежание, понеже дадох Ар на синовете на Лот за притежание. –10А преди това там живееха емимите, голям и многоброен народ и висок като енакимите.11И те се считат за великани като енакимите, но моавците ги наричат емими.12А преди това в Сиир живееха хорейците, но синовете на Исав ги изгониха и ги изтребиха пред себе си, и се заселиха на мястото им, така както направи Израил на земята на своето притежание, която ГОСПОД им даде. –13И сега станете и преминете през потока Заред. И преминахме през потока Заред.14А времето, през което пътувахме от Кадис-Варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато цялото поколение на мъжете, годни за война, се довърши от стана, както ГОСПОД им се закле.15При това ръката на ГОСПОДА беше против тях, за да ги изтреби отсред стана, докато се довършат.16И когато всичките мъже, годни за война, се довършиха и измряха отсред народа,17ГОСПОД ми говори и каза:18Днес ти ще преминеш Ар, границата на Моав.19И когато дойдеш срещу синовете на Амон, не ги притеснявай и не се бий с тях, защото няма да ти дам нищо от земята на синовете на Амон за притежание, понеже я дадох на синовете на Лот за притежание[1]. –20И тя също се считаше за земя на великаните; преди това там са живеели великани, но синовете на Амон ги наричат замзумими,21голям и многоброен народ и висок като енакимите. Но ГОСПОД ги изтреби пред тях и те ги изгониха и се заселиха на мястото им,22така, както направи за синовете на Исав, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците отпред тях, и те ги изгониха и се заселиха на мястото им и до днес.23И авейците, които живееха в села чак до Газа, тях ги унищожиха кафторимите, които дойдоха от Кафтор, и се заселиха на мястото им. –24Станете, тръгнете и преминете долината на реката Арнон. Ето, предадох в ръката ти аморееца Сихон, цар на Есевон, и земята му; започни, завладей я, и воювай с него.25Днес Аз ще започна да всявам страх и ужас от теб сред народите под цялото небе, които ще чуят слуха за теб и ще се разтреперят, и ще се ужасят от теб.26И аз изпратих пратеници от пустинята Кедемот до есевонския цар Сихон с думи на мир и казах:27Нека да мина през земята ти; ще вървя само по пътя, няма да се отбия нито надясно, нито наляво.28С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода, за да пия; само с краката си да мина –29както ми направиха синовете на Исав, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар – за да премина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.30Но есевонският цар Сихон не склони да минем през него, понеже ГОСПОД, твоят Бог, ожесточи духа му и закорави сърцето му, за да го предаде в ръката ти, както е днес.31И ГОСПОД ми каза: Ето, започнах да предавам пред теб Сихон и земята му. Започни, завладей я, за да наследиш земята му.32Тогава Сихон, той и целият му народ, излезе на бой против нас при Яса.33Но ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни и ние го разбихме – и синовете му, и целия му народ.34И в онова време превзехме всичките му градове и изпълнихме проклятието над всеки град – мъжете, жените и децата; не оставихме нито един оцелял.35Само добитъка взехме за себе си като плячка и заграбеното от градовете, които превзехме.36От Ароир, който е на брега на реката Арнон, и от града, който е в долината, чак до Галаад нямаше град, който да ни се съпротиви[2]; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всички пред нас.37Само до земята на синовете на Амон ти не се приближи, никъде покрай реката Явок, нито до планинските градове; никъде, където ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранилст. 19;.