1Това са думите, що говори Моисей на всички израилтяни отсам Иордан в пустинята, на равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел, Лаван, Асирот и Дизагав; (Чис 33:8)2а от Хорив, по пътя от планина Сеир, до Кадес-Варни има само единайсет дена път. (Изх 3:1)3На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви всичко, що му бе заповядал Господ за тях.4След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон, и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот, в Едрея, (Чис 21:24)5отсам Иордан, в земята Моавска, Моисей почна да обяснява тоя закон и каза:6Господ, Бог наш, ни говори на Хорив и каза: доста сте живели в тая планина; (Изх 19:1; Чис 10:11)7обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска, и към Ливан, дори до голямата река, река Ефрат; (Бит 2:14; Бит 15:18)8ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им. (Бит 12:7; Бит 15:18; Бит 17:8)9И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя; (Изх 18:18; Чис 11:14)10Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни; (Бит 15:5)11Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил!12Как ще нося сам теглилата ви, бремената ви и разприте ви?13Изберете си според вашите колена мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ви ги поставя за началници.14Вие ми отговорихте тогава и рекохте: добро нещо казваш да направим.15И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена. (Изх 18:25; Чис 11:16)16И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец; (Йн 7:24)17в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам. (Лев 19:15; Вт 16:19; Пр 24:23; Як 2:1; 1 Пет 1:17; Сир 42:1)18И в онова време дадох ви заповед за всичко, що трябва да вършите.19И тръгнахме от Хорив, и вървяхме по цялата тая велика и страшна пустиня, която видяхме, по пътя за Аморейската планина, както бе заповядал Господ, Бог наш, и пристигнахме в Кадес-Варни. (Чис 13:1; Чис 13:27)20Тогава аз ви казах: вие пристигнахте при Аморейската планина, която Господ, Бог наш, ни дава;21ето, Господ, Бог твой, ти дава тая земя, върви, вземи я във владение, както ти бе говорил Господ, Бог на твоите отци, не бой се и не се страхувай. (И Н 8:1)22Но вие всички дойдохте при мене и казахте: нека изпратим пред нас люде, да ни обгледат земята и да ни донесат известие за пътя, по който ще вървим, и за градовете, в които ще отидем. (Чис 13:3)23Допаднаха ми тия думи, и аз взех измежду вас дванайсет души, по един човек от (всяко) коляно. (Чис 13:28)24Те тръгнаха, възлязоха на планината, дойдоха до долина Есхол и я обгледаха; (Чис 13:24)25па взеха в ръце си плодове от земята, донесоха ни, и ни известиха, като казаха: добра е земята, която Господ, Бог наш, ни дава.26Но вие не рачихте да вървите и се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог,27и роптахте в шатрите си, като казвахте: Господ, от омраза към нас, ни изведе от земята Египетска, за да ни предаде в ръцете на аморейци и да ни изтреби; (Чис 14:2; Пс 105:24)28къде ще вървим? нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: оня народ е поголям (по-многоброен) и по-едър от нас, там градовете са големи и с укрепления до небеса, па и синовете Енакови видяхме там. (Бит 11:4; Чис 32:9)29Тогава аз ви казах: не се страхувайте и не се бойте от тях; (И Н 2:9)30Господ, Бог ваш, върви пред вас; Той ще се сражава за вас, както направи с вас в Египет, пред очите ви, (Изх 14:14; Изх 14:25; И Н 10:14)31и в тая пустиня, дето, както ти видя, Господ, Бог твой, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докле стигнахте на това място. (Изх 19:4; Чис 11:18; Пс 90:12)32Но и при това вие не вярвахте на Господа, вашия Бог, (Пс 77:21; Евр 3:18)33Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, дето да се спрете – нощем в огън, за да ви посочва пътя, по който да вървите, а денем в облак. (Изх 13:21)34И когато Господ (Бог) чу думите ви, разгневи се, и се закле, като каза:35никой от тия хора, от тоя зъл род, няма да види добрата земя, за която се клех, че ще дам на отците ви; (Чис 14:23; Чис 26:65; Евр 3:11)36само Халев, Иефониев син, ще я види; нему ще дам земята, по която е ходил, и на синовете му, задето се покоряваше Господу.37Господ се разгневи и на мене заради вас, като каза: и ти няма да влезеш там; (Чис 20:12; Вт 3:26; Вт 4:21; Вт 31:2)38Иисус, син Навинов, който е при тебе, той ще влезе там; него подкрепи, понеже той ще въведе Израиля, за да я владее; (Чис 34:17; Вт 3:28; И Н 1:6)39децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка за враговете, и синовете ви, които засега не знаят ни добро, ни зло, те ще влязат там, тям ще я дам, и те ще я завладеят; (Чис 14:31; Йона 4:11)40а вие се обърнете и тръгнете за пустинята по пътя към Червено море. (Чис 14:25)41Вие отговорихте тогава и ми казахте: съгрешихме пред Господа (нашия Бог); ще вървим и ще се сразим, както ни бе заповядал Господ, Бог наш. И вие препасахте всеки бойното си оръжие, и безразсъдно се решихте да възлезете на планината. (Чис 14:40)42Но Господ ми рече: кажи им: не възлизайте и не се сражавайте, защото Мен Ме няма помежду ви, та да ви не разбият враговете ви. (Вт 23:14)43И аз ви казах това, но вие ме не послушахте и се възпротивихте на Господнята заповед и с упорството си възлязохте на планината. (Чис 14:41; Чис 14:44)44Тогава излезе срещу вас Аморей, който живееше на оная планина, и погнаха ви така, както правят пчелите, и ви разбиваха от Сеир дори до Хорма. (Чис 14:45; И Н 19:4; Пс 117:2)45Вие се върнахте и плакахте пред Господа, ала Господ не чу плача ви и ви не послуша.46И прекарахте в Кадес много време, – колкото време вие бяхте там. (Вт 2:14)
Второзаконие 1
Верен
1Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята, в равнината[1], срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав.2Единадесет дни път са от Хорив по пътя на планината Сиир до Кадис-Варни[2].3И в четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД му заповяда за тях,4след като беше разбил аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот и в Едраи.5Отсам Йордан, в моавската земя, Мойсей започна да обяснява този закон и каза:6ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: Достатъчно стояхте на тази планина.7Обърнете се и тръгнете[3], и идете към хълмистата земя на аморейците и към всичките им съседи в равнината, в хълмистата земя и в низината[4], на юг и към крайбрежието, в земята на ханаанците, и към Ливан, до голямата река, реката Ефрат.8Ето, Аз предавам земята пред вас; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви – на Авраам, Исаак и Яков – да я даде на тях и на потомството им след тях[5].9И аз ви говорих в онова време и казах: Аз не мога да ви нося сам.10ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество.11ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал!12Как бих могъл аз сам да нося тежестта ви, товара ви и караниците ви?13Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници.14И вие ми отговорихте и ми казахте: Добро е това, което каза да направим.15И аз взех началниците на племената ви, мъдри и известни мъже, и ги поставих началници над вас – хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.16И заповядах на съдиите ви в онова време и казах: Изслушвайте жалбите между братята си и съдете според правдата между човек и брат му или чужденеца, който е при него.17Не показвайте пристрастие в съда; изслушвайте както малкия, така и големия; не се бойте от човек, защото съдът е на Бога. А делото, което е прекалено трудно за вас, донесете пред мен и аз ще го изслушвам.18И в онова време ви заповядах всичко, което трябва да вършите.19И тръгнахме от Хорив и минахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която видяхте по пътя към хълмистата земя на аморейците, както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-Варни[6].20И аз ви казах: Вие дойдохте до хълмистата земя на аморейците, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.21Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай.22Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем.23И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе.24И те тръгнаха и се изкачиха на планината, и дойдоха до долината Есхол, и я разузнаха.25И взеха в ръцете си от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни и известие и казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра.26Обаче вие не пожелахте да се изкачите, а се разбунтувахте срещу заповедта на ГОСПОДА, своя Бог[7].27И роптаехте в шатрите си и казвахте: Понеже ГОСПОД ни мрази, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците, за да ни изтребят!28Накъде да се изкачваме? Нашите братя обезсърчиха сърцата ни, като казаха: Народ по-голям и по-висок от нас, градове големи и укрепени до небето, а и синовете на енакимите видяхме там!29Тогава аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.30ГОСПОД, вашият Бог, който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас в Египет пред очите ви,31и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те носи, както човек носи сина си, през целия път, по който вървяхте, докато стигнахте на това място.32Но във всичко това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог,33който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разполагате стан – нощем в огън, за да виждате пътя, по който вървите, а денем в облак.34И ГОСПОД чу гласа на думите ви и се разгневи, и се закле, като каза:35Нито един от тези хора от това зло поколение няма да види добрата земя, която се заклех да дам на бащите ви,36освен Халев, синът на Ефоний; той ще я види, и на него и на синовете му ще дам земята, на която той стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА.37И на мен се разгневи ГОСПОД заради вас и каза: И ти няма да влезеш там.38Иисус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там. Утвърди го, защото той ще раздели на Израил наследството.39А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават.40А вие се върнете и тръгнете в пустинята по пътя за Червено море.41Тогава вие отговорихте и ми казахте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ще се изкачим и ще воюваме, както ни е заповядал ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте всеки бойните си оръжия и лекомислено се изкачихте в хълмистата земя.42И ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте и не се бийте, защото Аз не съм между вас – да не бъдете разбити пред враговете си.43И аз ви говорих, но вие не пожелахте да слушате, а се разбунтувахте срещу ГОСПОДНАТА заповед и постъпихте дръзко, и се изкачихте на планината.44И аморейците, които живееха в онази хълмиста земя, излязоха против вас и ви гониха, както правят пчелите, и ви разпиляха от Сиир до Хорма.45Тогава вие се върнахте и плакахте пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не послуша гласа ви и не даде ухо.46И останахте в Кадис много дни, според дните, които останахте там.