1И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. (Пс 111:6)2И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. (Бит 7:11)3А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.4И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини. (Ер 51:27)5Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.6След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,7и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.8После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;9но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.10И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.11Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.12Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.13В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.14А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.15И рече (Господ) Бог на Ноя:16излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;17изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята. (Бит 1:28; Бит 9:1; Бит 9:7)18Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;19всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.20И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и ох всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; (Бит 6:5; Мт 15:19; Мк 7:21)22занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Битие 8
Верен
1Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.2И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.3Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.5И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.6И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,7и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.8И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.9Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.10И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.11И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.12След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.13В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.14А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.15Тогава Бог говори на Ной и каза:16Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.17Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб – птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята – за да се размножават изобилно[1] по земята, да се плодят и да се умножават по земята.18И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.19И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.20И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.21И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.22Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.