1Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? (Прем 2:24)2Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,3само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.4Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; (Йн 8:44; 2 Кор 11:3)5но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.6Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. (1 Тим 2:14; Сир 25:26)7Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници. (Бит 2:25; Отк 3:17)8И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. (Пс 137:6; Ам 9:2)9И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?10Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.11И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? (Бит 2:17)12Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.13Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох. (2 Кор 11:3)14И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; (Пс 71:9)15и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата. (Бит 14:18; Бит 22:9; Пс 22:1; Пс 70:1; Пс 111:1; Пс 111:2; Пс 111:4; Зах 6:13; Зах 12:10; Йн 3:14)16На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. (1 Кор 14:34)17А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; (Бит 4:12; Бит 5:29)18тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева;19с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш. (Пс 127:2; Екл 12:7)20И даде Адам на жена си име Ева[1], защото тя стана майка на всички живеещи.21И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече.22И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. (Бит 1:27; Бит 2:9; 1 Йн 5:7)23Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.24И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Битие 3
Верен
1А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?2Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем,3но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.4А змията каза на жената: Никак няма да умрете!5Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото.6И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.7Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.8И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината.9И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?10А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.11А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?12И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох.13И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох.14И ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски животни! По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си!15Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.16На жената каза: Ще преумножа скръбта ти в бременността, с болки ще раждаш деца; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее!17А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! – проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си;18тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева.19С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.20И човекът наименува жена си Ева[1], защото тя беше майка на всички живи.21И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.22И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно!23Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.24И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.